0887 599 268, 02 850 2176
0887 599 268, 02 850 2176

Как се лекува зависимост?


Какви асоциации възникват при споменаването на думата „зависимост"?

Пропаднал алкохолик, блед като сянка наркоман, човек с маниакален блясък в очите, готов да заложи цялото си имущество и дори живота си заради призрачната печалба... Подобни персонажи едва ли би могло да бъдат наречени хора със свободна воля...

На границата

Всъщност, всички ние далеч не сме така свободни, както ни се струва. Зависим от наличието на храна и вода, от въздух и атмосферно налягане. В определена степен всички се нуждаем от любов, съчувствие и разбиране, пари, вещи, законите и обществените норми. Освен това имаме нужда да прекарваме интересно времето си, да общуваме, да се самоутвърждаваме и т.н., и т.н. Но това не са зависимости, а естествени потребности - физически, духовни, социални, в краен случаи желания и увлечения. За зависимост се говори едва когато човек пристъпи известна граница.

Но къде свършва любовта и започва болезнената привързаност?

Кога невинното хоби преминава в безумна страст? В кой момент желанията се превръщат в натрапчиви потребности? Младежът, потънал в интернет, просто убива времето или става дума за зависимост? Дебеланката, омитаща поредната поничка, само обича вкусно да си похапва, или страда от пристрастеност към сладкото? Какъв е успелият човек, който всяка вечер посещава елитни барове - ценител на изисканите напитки или не умее по друг начин да се справя с напрежението?

Капките Алкофитал решават проблемите с алкохолната зависимост. Предизвикват непоносимост към алкохола и правят отказването му ефективно и дълготрайно

Най-лесно е да се постави клеймото, особено когато не ти се иска да вникваш в чуждите проблеми

„Синът ми има компютърна зависимост", съкрушена е развълнувана майка. Но е напълно възможно на младежа да не му е интересно с родителите и затова се крие в света на „стратегиите" и „шутърите". А понякога и самите „зависими" с удоволствие се съгласяват с „диагнозата" - така им е по-изгодно. Особено когато са заобиколени от съответната аудитория - съпричастна и всеопрощаваща. Случва се и обратното: човек до последно е убеден, че с него всичко е наред, а околните си затварят очите за проблема.

Невинните странности на болестта

Има много определения на зависимостта, патологическата привързаност, страстта и т.н., но повечето специалисти са единодушни в едно: тайният признак на подобно състояние е т.мнар. срив, криза, физически - като при наркомана, жадуващ да получи поредната доза, психологически - когато „светът ви е черен", ако нямате възможност да посетите любимия форум, да играете на рулетка или да заемете така желания пост на шеф на фирмата.

Отначало се появява усещане за празнота, която не може да бъде запълнена с нищо друго

След това - натрапчиво желание на всяка цена да утолите своя „глад". Ръцете ви започват да треперят, главата ви се пръска, налягането скача - дори ако вашата привързаност не е свързана с вредни за организма вещества. Ако зависимият човек бъде лишен от любимата му „играчка", става неспособен за нормален живот.

Но нормално ли е да се пръскат всички спечелени пари в казино? Да се губи скъпоценно време за празни играчки? Да се живее не собственият, а животът на изключително интересен мъж (жена, дете, родители, фирма)? И тук милите и грижовни граждани често се заблуждават, защото това, което отстрани изглежда абсолютно неприемливо, противоестествено, в действителност може да се окаже съвършено невинно и дори полезно.

degradacia-na-lichnostta_1.jpg

Смятате, че вашият съпруг, който всяка вечер вдъхновено унищожава компютърните чудовища, страда от зависимост? Представете си какво ще се случи, ако внезапно се развали домашният компютър. Той веднага ще изтича при съседа, в интернет кафене, на края на света? Ще ходи мрачен като облак или ще намери друг начин да си прекарва времето? Ако тежко болен човек бъде лишен от лекарство, резултатът ще бъде много печален. Иначе той не е болен...

Затова не бързайте да поставяте "диагноза", да давате полезни съвети. Може би вашите близки просто живеят не така както на вас би ви се искало.

Капките Алкофитал помагат при лечение на алкохолизъм, като намаляват желанието за употреба на алкохол - до пълното му отказване!

Любимият мазол

Да допуснем, че пагубната зависимост все пак е налице, но човекът не я признава, или пък я признава, но категорично не иска да се бори с нея. Какво пък, значи неговият час още не е дошъл (не е изключено това време въобще никога да не настъпи). Да се опитвате да излекувате нещастника със задушевни беседи, да го водите за ръка при доктор, е абсолютно безполезно. Помнете крилатата фраза „Насила хубост не става". Човекът се чувства уютно и комфортно в това положение (с чаша водка, карти или с любимия компютър), нищо че на околните страстта му изглежда болезнена (тя наистина е такава).

Да вземем класически случай: „професионална" съпруга на алкохолик. Тя не за пръв път е омъжена, но й се падат само пияници! И като че ли последният кандидат е бил "порядъчен човек", или на нея така ѝ се е струвало, но... отново не ѝ провървява. Какво е това - карма? Може да се каже и така. Само че причината не е "злата съдба", а поведението на нашата героиня.

На жената много й харесва ролята на голямата мама, която ще се скара на проклетника, ще го нахрани, ще го сложи да спи. В идеалния случай би било добре да лиши мъжа си от право на глас, от възможността да се разпорежда с парите, да общува сприятели. Тогава, не се съмнявайте, че дори трезвеникът ще започне да прекалява с алкохола. А тя ще "носи своя кръст": как да то изостави - ще пропадне. Мисълта за това, че ще пропадне именно тя - великомъченицата, изобщо не ѝ хрумва.

Друга разпространена ситуация: млад човек, живеещ в симбиоза с компютъра

Родителите са в паника: не се наспива, не ходи на училище, не се интересува от момичета. При липса на достъп до интернет погледът му помътнява, изчезва интересът към реалния живот. Изобщо, пропада младежът... А причината е, че самият живот му се струва неинтересен. Родителите - досадници (или тирани, или неудачници), съучениците - скука, училището - блато... А и самият юноша -пъпчив очилатко, когото никой не цени и не разбира. Затова той бяга във виртуалния свят, където маже да бъде който си пожелае, да си измисли нова роля и нов живот.

Синдромът на щрауса

Както виждате, зависимостите биват най-различни. И хората с патологични пристрастия изобщо не си приличат помежду си. И все пак нещо ги обединява -т.нар. „синдром на щрауса". Щом нещо не е наред -веднага главата в пясъка.

Потенциално зависимият човек бяга от реалния свят - с неговата неустроеност, проблеми, които той не може, а често и не иска да реши. Поначало всичко изглежда доста невинно: случила се е неприятност, поискало ви се е да се отвлечете от насъщните грижи - пийвате с приятели (опитате в казино, хапвате сладко). С всеки се случва. Дори психолозите понякога съветват за известно време да се отложи решаването на проблемите, ръководейки се от принципа "утрото е по-мъдро от вечерта". Въпросът е дали ще съумеете да се върнете в реалността, или при поредния неуспех отново ще се устремите в света на компютърните чудовища или наркотичната еуфория.

Малко по-особена категория са хората, зависими от... други хора

Но всъщност механизмът на връзката е същият. Например грижовната майка, която посвещава цялото си време и сили на децата. Тя не е алкохолик или наркоман, не е лакомник или комарджия, но обичаща своето дете. Какво по-естествено от това! Навярно познавате такива хора. Може би дори им се възхищавате, защото самите вие, при цялата си огромна любов към собствените си деца, не сте способни на такъв "подвиг".

Героизмът винаги ни прави подозрителни (ако не става дума за екстремални обстоятелства). Има ли например тази
дама някакви други интереси, увлечения? Работи ли? Какъв е личният й живот? Най-често такава безумна любов и опека са само бягство от собствените проблеми. В смисъл, макар че моята съдба не е особено щастлива, ще живея заради децата. В този случай на децата им е много трудно да израснат, тъй като майката с всички сили се старае да удължи бебешката им възраст. Защото щом те пораснат, ще изчезне и смисълът на живота й.

И тук стигаме до доста деликатен въпрос: какво да правим, ако някой от близките ни страда от зависимост

И ако от чуждата зависимост страдаме самите ние.

Добре е, когато човекът признава проблема и е готов да се бори с него. В повечето подобни случаи хората или сами се справят, или се обръщат за помощ. Това е ключовият момент, главното условие за успех: докато .страдалецът сам съзнателно не пожелае да излезе от тази роля, никой не може да му помогне!

Но, уви, случаите, когато човек разбира, че е станал роб на зависимост и е готов да реши проблема, не са толкова чести. Как да постъпим?

Първо, не ровете в душата му и не се опитвайте „да го лекувате": безполезно е. Още повече стана ясно, че правилото "отстрани се вижда по-добре" тук не работи. Второ, трябва да направите всичко, за да не се ощетяват вашите интереси, да не се нарушават вашите граници.

Пушачът още не работи? Прекрасно: в пъти намалете джобните му пари. В дома ви не се пуши? Тогава и за него не трябва да има изключение.

По-сложният случай е, когато се опитват да ви манипулират, прикривайки се с изрази като: „Ако ме изоставиш, няма да го преживея", „Ако не ми дадеш пари за водка, ще умра". В никакъв случай не се поддавайте: така само ще задълбочите проблема и самите вие ще се окажете в омагьосания кръг. Не можете да откажете на страдалеца? Ваша работа. Но имайте предвид, че влизате в игра, от която ще ви е много трудно да излезете.

Източник: kp.ru


Поръчайте

pora4ay_baners1.png
Поръчайте сега на 
02 850 21 76 или 0887 599 268

Капки за отказване от алкохола и абстинентни прояви. 

Купете 2 опаковки Алкофитал сега на промоционална цена от 122 лв. и ползвайте отстъпка от 11 лв с БЕЗПЛАТНА ДОСТАВКА

Можете да закупите Алкофитал и от нашите аптеки в цялата страна, адресите вижте ТУК

ПОРЪЧАЙТЕ

Здравен хороскоп
Май 2020

Content
LivedaMed2000