Защо алкохолиците не може да се лекуват с хипноза?

Феноменът хипноза започва да се изучава по-сериозно в края на XIX век

Преди това е използвана, но най-често от фокусници, гадателки и прочее екстрасенси с цел да направят впечатление и да приковат вниманието на зрителите.

През 1954 - 1956 година американският психолог Робърт Линднер издава редица трудове, посветени на хипнозата. Самият той прилага метода в клиничната си практика в работата с убийци психопати. Линднер е сред първите, които разкриват способността на хипнозата да извлича от подсъзнанието на човека дълбоко скрити факти, които не помни дори самият хипнотизиран.

С теорията и практиката на хипнотическото въздействие е различни периоди се занимават Ернст Хилгард, Мартин Орн, Зигмунд Фройд, Милтън Ериксън и други известни учени и психо-терапевти. Трудовете им разкриват множество тайни в тази удивителна сфера. Благодарение на тези специалисти човечеството узнава, че хипнозата и сънят са две съвсем различни неща.

Хипнозата е един от видовете изменено състояние на психиката, сходно с транса

С помощта на специални техники пекарят хипнотизатор се обръща към подсъзнанието на пациента, като без насилие неутрализира съзнанието му. Методът помага да се извадят на повърхността скритите механизми на психосоматичните заболявания и невротичните разстройства и да се лекуват.

Не всеки се поддава на хипноза

Трансът, в който пребивава хипнотизираният човек, може да повлияе благотворно върху психиката и дори да освободи скритите ресурси на организма. Това свойство използват индийските йоги, които с усилие на волята изпадат в транс.

Първата група лица, на които не действа този метод на внушение, са хората със силни волеви качества, които не допускат външна намеса в „светая светих" - своето подсъзнание. Ако човек не иска да бъде хипнотизиран, той ще си мисли за каквото и да е - за футбол, насъщните проблеми с ремонта у дома, курса на валутите, и така няма да позволи да бъде проведен хипнотически сеанс.

Френският психотерапевт Емил Куе акцентира върху това, че най-важната част от хипнозата е внушението

На внушение са податливи личности с подвижна, лесно възбудима и лабилна психика. Това са хора с високо ниво на емнатия - съчувствие, съпреживяване с другите. Те буквално „живеят на едните емоции", могат да се разплачат при вида на чуждата мъка (па макар тя да е само на екрана), изпитват силни чувства в стресови ситуации.

Съответно трудно внушаеми са индивиди с точно противоположните качества

Това са трезвомислещи хора, които не са склонни към сантименти, разсъдливи са, дори емоционално студени. При беседа те винаги остават на собственото си мнение, а в хода на разговора мислено подлагат на съмнение всеки аргумент на събеседника.

Не са склонни да приемат на вяра ситуации, които не са потвърдени от реални факти, и до всичко достигат единствено чрез своя ум. Благодарение на своя характер те никога не се оказват сред адептите на съмнителни религиозни секти и изключително рядко стават жертва на мошеници. Обикновено не изповядват никаква религия, като предпочитат „твърдо да стоят на земята", а не да пълнят главата си с вяра в нещо, което не е доказано. Всички тези качества засягат дълбоките вътрешни настройки на личността, а не някакви показни, демонстративни действия.

Отделна категория сред „нехипнотизируемите" пациенти са хората с особени свойства на мисленето

Към тях се отнасят лица, страдащи от психически заболявания или намиращи се под въздействието на стимулиращи вещества (алкохол, наркотични и/ или медикаментозни препарати). Дори при огромно желание те не могат да изпаднат в транс или просто не разбират думите на психотерапевта.

Практически не се поддават на хипноза и децата с диагноза аутизъм

Характерът на заболяването е такъв, че поради особеностите в развитието на мозъка човек се оказва в пълна самоизолация. Аутистите обикновено не реагират дори на близките си, да не говорим за лекаря психотерапевт. Опитите да бъде внушено нещо на пациента, се разбиват в стената от пълно отчуждение.

Сходна ситуация се наблюдава и при деца, страдащи от синдрома на дефицита на внимание, съпроводен с хиперактивност и прекадена „развинтеност" на нередната система - още една бариера пред хипнотичното внушение. За децата със СДВХ състоянието на покой е тягостно, затова те не могат да се отпуснат и да се съсредоточат върху думите на психотерапевта.

Абсолютно „нехипнотизируеми" са пациентите със задържане в умственото развитие, или олигофрения

Поради вродени или придобити нарушения те не разбират насочената към тях реч и не са способни да предизвикат във въображението си сложните образи, както го изисква хипнотичният сеанс. Аналогична е ситуацията и с възрастните хора, страдащи от старческа деменция.

Не се поддават на хипноза и пациенти с шизофрения и други сложни психически заболявалия, при които се наблюдава разпад на личността. За лечение при тях се използва медикаментозна терапия. Хипнозата може дори да им навреди.

Крайно сложно е да бъде хипнотизиран и човек с тревожно разстройство, още по-малко - с параноя. Такива състояния се характеризират с недоверчивост, мнителност, постоянно очакване на някакво зло, вреда от страна на трети лица. Такива хора са постоянно в „бойна готовност", която в стресови ситуации се проявява в панически атаки.

Нереално е да бъде хипнотизиран алкохолик или наркоман

Хората, намиращи се под въздействието на каквито и да е възбуждащи стимулиращи вещества, вече са в изменено състояние на съзнанието, затова лекарят не може да „достигне" до тях.