Детските страхове са ключ към депресията в детска възраст

Разтревожено дете влиза в стаята и казва: "3ад вратата има вълк"

Несъобразителният възрастен се сопва: ''Никакъв вълк няма зад вратата. Измисляш си". Смръщеното лице на детето показва, че отговорът не го успокоява. Вярно е, че то разказва небивалица, но това е неговата небивалица, неговата въображаема история, която трябва да бъде взета на сериозно.

Правилният отговор би бил: ''Страх ли те е от вълка зад вратата? Как изглежда? Има ли големи уши? Или жълти очи? Езикът му червен ли е? Ами зъбите му, големи ли са?".

Детето се отпуска, усмихва се и тогава е възможно възрастният да продължи с въпросите: "Вълкът носи ли очила? Носи ли панталон? Има ли шапка?"

Някъде на 6-7 години детето навлиза в света на приказките, където се преплитат неговите фантазии и действителността. Известно е, че в тях има жестокост: в "Червената шапчица" вълкът поглъща бабата, "Синята брада" убива и осакатява жените си, великанът изяжда девойките.

Децата обичат приказките точно защото в тях има жестокости, твърди професор Бернар Окутюрие

Те съответстват на психиката им, завладяна от несъзнаваните първични страхове на бебето да не бъде изоставено от майката. Основните действащи лица в приказките му позволяват да съхрани непокътнат образа на майката, която го обича и закриля.

Благодарение на символичните заместители то се освобождава от страховете си, защото героят винаги побеждава лошите. Чрез своя триумф дава на детето утеха и увереност, че и то е в състояние да победи тревогите и страховете си, като се идентифицира със своя кумир.

Освен това приказките доставят голямо удоволствие на децата тъкмо защото малките се страхуват. Те се разказват отново и отново, при което малките се забавляват със страховете си.

Депресията може да се отключи не от страшните приказки, а когато родителите не са в състояние да отделят достатъчно внимание на детето, обяснява професорът.

Децата, които са били недостатъчно обичани, са преизпълнени с гняв. Те могат да станат груби, садисти, преследвачи. Ненавистта им към възрастните е много по-силна от любовта им към тях, афектът на неудоволствието е по-голям от афекта на удоволствието.