Още преди новата ера египтяните са описали захарния диабет като самостоятелно заболяване
Великите лекари на
Древна Гърция и Рим дълго размишлявали над тази загадъчна болест. Според тях причината за възникването й е лошото храносмилане. Днес е ясно, че диабетът е ендокринно заболяване, характеризиращо се с хронично повишаване на нивото на захар в кръвта вследствие на абсолютен или относителен дефицит на инсулин (хормон на панкреаса). Заболяването води до нарушения в обмяната на веществата, поражения на нервната, сърдечносъдовата и други системи и органи. Има няколко вида диабет:
1) Захарен диабет тип 1 (инсулинозависим) - развива се основно при деца и млади хора.
2) Захарен диабет тип 2 (инсулинонезависим) - проявява се обикновено при хора над 40 години, страдащи от наднормено тегло. Това е най-разпространеният тип диабет (среща се в 80-85% от случаите).
3) Вторичен захарен диабет.
4) Диабет при бременни.
5) Диабет, причинен от недохранване.
При захарния диабет тип 1 има абсолютен дефицит на инсулин, причинен от нарушения в дейността на панкреаса. При диабета тип 2 се наблюдава относителен дефицит на инсулин. В този случай панкреасът произвежда достатъчно количество инсулин (дори понякога повишено). Въпреки това клетките не могат да реагират на действието на инсулина - тоест развива се инсулинова резистентност. В резултат на това инсулинът не успява да вкара глюкозата от кръвта в клетките на черния дроб, мускулите и мастната тъкан и като следствие кръвната захар остава висока.
