Киселият трън представлява бодлив, силно разклонен храст, чиято височина достига до три метра. Неговите клонки са покрити с триделни, много рядко петделни или просто, здрави бодли, които достигат до 2 см.
Има елипсовидни листа, обратно
яйцевидни, като пък продълговати. На върха са тъпи, а при основата стеснени в къса дръжка. Цъфти с жълти, събрани по 15-25 в грозд цветове, които имат дръжки, излизащи от пазвите на листата. Може да се намери в храсталаците, често по сухи и каменисти области, в покрайнините на горите, най-вече на варовит терен. За лечение на различни чернодробни, жлъчнокаменни и други болести, биват използвани корите на корените, самите корени, листата, а също и плодовете. Корените се вадят през пролетта, за да бъде силата им по-голяма, а плодовете се берат след като са напълно узрели.
В
състава си корените съдържат преди всичко алкалоиди от протоберберинов тип. Главното лечебно действие, което киселият трън притежава за нашето тяло, са жлъчегонно, жлъчетворно, апетитовъзбуждащо, съдоразширяващо, спазмолитично. Плодчетата често се приготвят и като храна под формата на сладка, компоти, ликьори и други с леко жлъчегонно и подобряващо храносмилането действие. Тъй като в корените има високо съдържание на алкалоиди, то може да се каже, че те са отровни, ето защо трябва да се прилагат с изключително голямо внимание, най-добре с предварителна консултация с билкар или натуропат. Всички използувани части на растението премахват спазмите на жлъчния мехур и действуват болкоуспокояващо при жлъчнокаменна болест и дискинезии на жлъчните пътища. Същевременно се стимулира отделянето на жлъчка.
Използва се като от корите се приготвя отвара. От алкалоида берберин пък има изготвен препарат, който се прилага като тонизиращо матката и стимулиращо жлъчната секреция средство.
