Оставих депресията в миналото, благодарение на капките Стресовитал

Имах двоен удар - преживях катастрофа и приятелката ми ме напусна. Това ми докара постравматично стресово разстройство, а след него дойде и депресията.

За катастрофата не бях виновен аз. Друг я предизвика, както и пострадаха още четирима човека, освен мен. За щастие не беше нещо фатално. Малко омачкани ламарини, чупени фарове, стъкла, прорезни рани, охлузвания, чупен крак, и ребра...

Престоят в болницата ме натовари емоционално още повече. Знаете в какво състояние е здравеопазването в България, особено в малките градове, като Габрово. Аз съм роден в този прекрасен балкански град, и все още живея в него. На 29 години съм, имам добро образование и професия, която може да ми помогне да се реализирам в някои от по-големите градове. Но в Габрово са близките ми и повечето ми приятели. Всичко това допълнително допринесе за моето възстановяване, въпреки някои не особено приятни подробности, като лечението в болницата, което споменах по рано.

Пропуснах да се представя. Казвам се Стефан Димитров и по професия съм дизайнер. Занимавам се с предпечат, оформление на реклами, сайтове и разни такива неща. Фрийлансер съм, справям се добре, печеля повече, отколкото една голяма част от моите съграждани. Това е защото възложената ми работа е от места, на които заплащането е по-добро и стандарта е друг.

Малко след като се случи катастрофата, приятелката ми реши, че е подходящо да ми съобщи за наличието на друг човек в нейния живот. През последната година, в която бяхме все още заедно, тя се е виждала с един наш общ познат. Позната история, клише... Но, колкото и да е позната, това не ме прави подготвен за нещо такова. Още повече, че действително ми се струпаха няколко случки - катастрофата, зарязаните и недовършени проекти, по които работех, болницата, притеснението на родителите ми. А и не на последно място - дълго време щях да съм без кола.

Страшното не беше болката от счупения крак. Страшното беше болката от разбитото сърце. Вътрешно в себе си знаех, че трябва да се вдигна на крака - буквално и преносно. Нямах намерение да се тъпча с химии, разни антидепресанти и т.н. Затова започнах да търся и попаднах на онлайн информация за билковите капки Стресовитал. Прецених, че нищо лошо няма да стане, ако започна да ги употребявам.

Осем месеца хем се възстановявах от фрактурите и прочие наранявания на тялото, хем си лекувах съсипаното емоционално състояние с капките Стресовитал. Днес, година след като вече спрях употребата на този билков продукт, както и почти година и половина от инцидента, аз се чувствам много добре. Животът ми бавно, но славно започва да се връща в предишните коловози. Физическото и психическото ми здраве са почти възстановени. Не мога да кажа, че съм нов човек, но добре научих уроците от миналото. И това също ми помага да продължа.

Стефан от Габрово