Ние обикновено мислим за съжалението, като за загуба на енергия и емоция
Според повечето хора
съжалението е негативно състояние, което включва хиляди и хиляди обвинения за нежелан резултат, който сме постигнали или ни се е случил. Ето защо поп музиката призовава публиката "Не поглеждай назад", а йога учителите казват на учениците да продължават напред без да се замислят за онова, което е било.
Но съжалението е и ценен инструмент за прогнозиране на това как може да мислите в бъдеще. Не всички обичат, могат или предпочитат да "живеят на момента". Много по-практично е да научаваме уроците от миналите грешки. Ако не забравяме за какво сме изпитвали съжаление, то следващия път може пак да съжаляваме, но за нещо друго. Осъзнатото съжаление може да ни даде възможност за корекция. Едно проучване от 2011 година установи, че прекаленото и често съжаление причинява биологична нарушения, които могат да доведат до
емоционално и физическо безпокойство. В същото време, положителните аспекти на съжалението са доказани и се заключават предимно в случаите, когато съжалението помага на човек да вникне и да избегне бъдещи негативни поведения.
Емоцията на съжалението може и трябва да доведе до положителна промяна. Често някои от най-важните и най-трудните решенията са движени от страха от съжаление. И това е напълно нормално. Съжалението е начин чрез който хората могат да обмислят избора си. Съжалението понякога ни насърчава да поемем по пътя, който логиката ни изключва като възможен. Съжалението може да бъде мотивиращо: ще съжалявам, ако не отида на лекар. Съжалението може да бъде и коректив: ще съжалявам ако сега вдигна скандал на съпруга ми, само защото не съм в настроение и трябва да си го изкарам на някого.
Макар съжалението да не е нещо, от което да се страхуваме, трябва да се опитаме да го избегнем, особено в ситуациите, когато дадено решение може да бъде необратимо.
Осмисляне на възможността за бъдещо съжаление може да ни помогне да се научим да разбираме себе си, какво ни кара да действаме и какво ни спира да направим нещо, което не само е добро за нас, но е и необходимо. Ако успеем да преценим за какво можем да съжаляваме по-късно, може би това ще бъде начин да се проучим какво е наистина важно за нас.
