Най-трудната част от моето лечение беше да си призная, че имам тревожно разстройство, че нещо не е наред с мен, че не съм добре
Хората с
тревожно разстройство са повече, отколкото предполагате. Може някой да ви изглежда добре, но едва ли сте наясно през какви страхове и притеснения преминава този човек.
При мен най-лошото от това, че имам тревожно разстройство са две неща. Първо, аз не знаех, че го имам. Усещах, че нещо не е наред, но не можех да кажа какво е. След като тръгнах по доктори и стана ясно, че имам тревожно разстройство, аз не исках да си го призная. Отричах и пред себе си, и пред другите.
Най-страшна е
самозаблудата. Да призная пред себе си, че имам тревожно разстройство беше трудно, защото не можех да мисля за себе си по този начин. Не можех да призная, че нещо не ми е наред. А и лекарите се постараха да ме объркат допълнително. Първо един невролог ми каза, че имам
мигрена.
Когато започнах да търся онлайн какво е това тревожно разстройство, открих, че начина, по който хората говореха за безпокойството не е свързан с мен. Трябваше да се науча, че тревогата ми понякога се изразява физически. От тогава, аз открих, че много други страдат от същото объркване. Аз работя в областта на технологиите. Това е конкурентна, стресираща среда. Моята надежда е, че мога да споделя този вид информация с хора, които не са наясно с много форми, които тревожността отнема. Както и такива, на които им е казано, че имат тревожно разстройство, но не знаят какво точно означава това.
Времената се променят. Хората говорят открито за
депресия, тревожност и други форми на психическо страдание по начин, който никога не е правено преди. Важно е да споделяте!
Мария Додова от София
