Скарахме се, аз се ядосах и изведнъж почувствах, че не можех да дишам
Сънувах, че съм ученик, и че съм на дъската, и ме изпитват. Учителката ми казва да си дам домашното, а аз нямах. Притесних се и спрях да дишам в съня си. Събудих се, защото щях да се задуша.
Не мога да дишам дълбоко! Наскоро преживях тежка загуба и сега не мога да дишам дълбоко!
Подобни изявления се чуват много често в практиката на личните лекари или психиатрите. И това не е изненадващо, тъй като
усещането за липса на въздух е един от най-честите симптоми на повишена тревожност и прекомерен стрес.
Механизмът на неговото развитие е много прост. Когато нивото на стрес се покачи, тялото се подготвя за това като за изключителна физическа активност. Почти като атлет преди началото, тялото се опитва да се пригоди при така създалите се обстоятелства. За да се гарантира, че вашите мускули засилват притока на кислород, вие започвате да дишате дълбоко и често.
Но... Ние сме цивилизовани хора и не можем да си позволим всеки стрес да се нахвърля едва ли не с юмруци върху нас и да прави каквото си иска. Трябва да се научим да го контролираме, за да се предпазим от вредите, които може да предизвика стреса. Защото, какво се случва когато сме стресирани и не ни достига въздух? Тялото ни се натоварва допълнително. Ние оставаме неподвижни и допълнителният кислород е ненужен. Но въглеродния диоксид (CO2) е почти измит от кръвта. Неговата концентрация е трябвало да бъде възстановена благодарение на постъплението на нови нива CO2 при работа на мускулите, но мускулите са неактивни ...
Определената концентрация на CO2 в кръвта е необходима, за да се отпуснат мускулните и съдовите стени. Ако концентрацията на CO2 намалее, мускулите се свиват. Когато сме в състояние на вазоконстрикция мозъка започва да получава по-малко кислород и дихателния център "изпраща" на дихателните мускули команда да дишат команда повече и по-дълбоко... И така кръгът се затваря...
Чувство за недостиг на въздух при нервност е симптом, който е много чест и неприятен, но не е опасен. Правилното нещо би било да се приеме това чувство за недостиг на въздух като индикатор за претоварване. Тялото сигнализира за необходимостта да си вземем почивка, да се отпуснем и да намалим стреса.
