Какво е делириум?

Психиката на човека непрекъснато се изучава, в зависимост от определени отклонения се поставят различни диагнози

В същото време не всички обикновени хора знаят точно какво означава това или онова състояние. Към това трябва да прибавим и уж познатия на всички делириум. И така, какво е това?

„Делириум" в превод от латински означава „безумие". Този термин се разбира като психично разстройство, което протича със слабост на съзнанието, нарушено внимание, възприятие, мислене и емоционална сфера.

Делириум е остро, преходно състояние на помрачено съзнание с флуктуиращо протичане, характеризиращо се с общо объркване, неориентираност, нарушено мислене и памет, дефектни възприятия, халюцинации и изразено моторно безпокойство (евент. до пристъпи на агресия). То може да бъде причинено от различни токсични (при употреба на психоактивни вещества) и метаболитни нарушения, травми, тумори, инфекции, психични заболявания. Различават се няколко форми: delirium tremens (alcoholicum), delirium mussitans, delirium cordis, delirium febrile, delirium furibundum (уикипедия).

Делириумът се счита за неврокогнитивно разстройство

Такъв симптом възниква на фона на проблеми с мозъчната дейност поради метаболитни нарушения. Ако направим аналогия, това състояние може да се сравни с остра чернодробна, бъбречна и сърдечна недостатъчност.

При делириум човек може да има зрителни халюцинации и илюзии и може да има вторични заблуди. Човек с делириум е слабо ориентиран в заобикалящия го свят, не може да бъде определен навреме, но запазва съзнанието за собствената си личност и може да оцени и осъзнае опасността.

В този случай пациент с делириум може да бъде опасен за другите

Това зависи от естеството на неговите халюцинации. Болестта се нарича преходна и е възможно пълно възстановяване. Но има и фатални прогнози.

Терминът за това разстройство е въведен от Авл Корнелий Целз още през 1 век пр.н.е.

Днес обаче терминът има по-широко тълкуване от преди. Делириумът днес включва и нарушения на съзнанието като кома, ступор и зашеметяване.

Причините за развитие са ​​три основни групи условия:

• соматични състояния (например тежки заболявания на вътрешните органи, остри хирургични патологии, инфекции: пневмония, коремен тиф, ревматизъм и други);

• неврологични разстройства, които се развиват на фона на травма;

• остра интоксикация, както и хронични варианти.

Рисковата група за развитие на такова състояние са хора с тежка травма, хора с вече съществуващи когнитивни увреждания, хора с лоши навици.

Лечението започва с поставяне на човека в правилната психологическа обстановка (наречена екологична терапия). Например, това може да бъде единична стая с ненатрапчиво осветление, чести приятни контакти, например с приятели или роднини. Това помага за намаляване на стреса при страдащия.

Ако е необходимо се предписва лекарствена терапия, която трябва да бъде подбрана индивидуално и да бъде лека.

Често психичните проблеми, когато емоциите във връзка с външна мярка се потискат и пренасочват към себе си, водят до неизправности в тялото на физическо ниво: до проблеми със сърцето и кръвоносните съдове, повишено кръвно налягане, неизправности в храносмилателната система, и т.н. Така че не си струва да изпадате в делириум или автоагресия, по-добре е да насочите усилията си към намиране на добър специалист и да се справите с проблема на професионално ниво. Тогава животът ще получи нови цветове и нищо няма да застраши здравето (както физическото, така и емоционалното).