Чернодробното заболяване може да се развие във всяка възраст

Бях само на 35 години, когато ме откараха в болница с остра чернодробна недостатъчност. Това преобърна всичките ми планове с главата надолу и дори започнах да се чудя дали някога отново ще видя съпруга си и двете си малки деца. Една от сестрите дори ми каза, че имам ограничен шанс за оцеляване.

Най-абсурдното е, че забелязах началото на това ми състояние с един неистов сърбеж. Ръцете и краката ме сърбяха ужасно. След консултация с лекар открих, че тестовете на чернодробната функция са ненормални. Бях предложена на биопсия на черния дроб, но след по-нататъшни тестове, включително томография и ултразвук, стана ясно, че положението не е много розово.

Как точно ми се размина трансплантацията - не знам. Знам само, че по онова време започнах да си спомням всичко, което ми се е случило през годините. Преливане на кръв, жълтеницата, която изкарах като ученичка. И през всичкото това време аз не обръщах кой знае какво внимание на здравето ми. Просто си я карах така, все едно ще бъда безсмъртна. истината е, че все си казвах: млада съм още за сериозни заболявания. да, тук ме боли, там ме боли - ще мине. Знайте, че болестите на черния дроб може да се развият по всяко време, без значение на колко години сте. Черният дроб нито боли, нито нещо друго се усеща. Онова, с което той показва, че може нещо да не му е наред, се бърка с други заболявания. Дори и в моя случай преди да отида при гастроентеролог аз за всеки случай минах през дерматолог. И познайте какво - известно време лекувах алергия. Айде с това и още лекарства, още химикали, още натоварване вместо лечение, и нещата се задълбочиха.

Това ме промени. Моето заболяване ме направи различен човек, по-отговорен към собственото си здраве, начина по който усещам себе си и сигналите от тялото, които получавам. Така се осъзнава колко сме крехки. Някои неща са извън нашия контрол. Най-трудната част беше да съм без моите деца през месеците, в които бях в болница. Чувствам, че е мой дълг да получа шанс да живея, за да споделям преживяванията си с други хора с надеждата, че те ще видят колко малко трябва да се направи, за да не се случва непоправимото.

Капките Хепавитал ползвам като допълнително средство за възстановяването ми. Всъщност, аз ще продължа да се грижа за себе си през целия ми живот, защото разбрах, че грижата за здравето трябва да бъде преди всичко. Така ще съм полезна не само на себе си, но и на моите близки.

Весела Караколева от София на 37 години