Чернодробна недостатъчност - видове и картина

Чернодробната недостатъчност като цяло е тежко остропротичащо заболяване. Освен това обаче то се подразделя на различни видове, които причиняват увреждане в различна степен на черния дроб или на целия организъм. В това число и изразена хепатоцелуларна дистрофия и некроза.
Клиничната изява на тези нарушения е чернодробната недостатъчност, а нейната крайна степен е чернодробната кома.
Видовете чернодробна недостатъчност може да се класифицират като:
1. Екзогенна чернодробна недостатъчност, чернодробна енцефалопатия, порто-системна енцефалопатия. Това заболяване може да протече в хронична форма и да прогресира остро и необратимо, като за основна причина за неговото проявление се счита чернодробната цироза с изразена портална хипертония.
2. Ендогенна чернодробна недостатъчност, фулминантна чернодробна недостатъчност, остра чернодробна дистрофия (некроза). Това е вид чернодробна недостатъчност, която протича под значително остра форма, като причините за нейното развитие са острите вирусни, медикаментозни и токсични хепатити.
3. Смесени форми на чернодробна недостатъчност, при които основните причини се наслагват. 
Първият вид чернодробна недостатъчност - чернодробна енцефалопатия (екзогенна, порто-системна чернодродна недостатъчност) в своята основа представлява нервно-психичен синдром, който главно се характеризира с нарушение в съзнанието и поведението, промени в личността и деуги нехарактерни за нормалното поведене на даден човек, психически признаци.
Основната причина за това заболяване е развитата чернодробна цироза, като портална хипертония, която може да се получи при хирургична интервенция. Нормалният черен дроб предпазва системното кръвообращение от токсични вещества, погълнати или произведени от интестиналната чревна флора. Най-важните фактори, които водят до патогенеза са тежкото увреждане или интрахепатално и екстрахепатално свързване на порталната венозна система със системното кръвообращение, като по този начин се заобикаля черния дроб. Именно в резултат на това токсичните вещества, които по принцип трябва да се изхвърлят посредством черния дроб, се абсорбират в червата, не биват обезвредени от черния дроб и преминават в системното кръвообръщение, което води след себе си до метаболитни промени в централната нервна система.