CMV хепатит

“CMV хепатита” се определя като завишени чернодробни ензими или нива на билирубин, липса на каквито и да било други симптоми и откриване на CMV проби в направена чернодробна биопсия.
В някои случаи когато новороденото се диагностицира с неонтален хепатит, увеличен черен дроб и жлъчен мехур, холестатична жълтеница, тромбоцитопения и повишени чернодробни ензими. Въпреки тежката клинична картина, този вид хепатит е самоограничаващ се. И все пак смъртността при него може да достигне до 10%, като след това остават неврологичните последствия.
Първичната инфекция при по-младите възрастни може да предизвика инфекциозен мононуклеозно-подобен синдром с треска, слабост, лимфаденопатия, фарингит (възпалени на гълтача, фаринкса), и лимфоцитоза (увеличаване на броя на лимфоцитите в кръвта).
Точното поставяне на диагнозата CMV хепатит може да се потвърд след кръвно изследвания и наличие на високи нива на IgM (> 300 U/mL) и IgG сероконверсия.
Този вид хепатит е най-често срещаното усложнение, след като се проведе трансплантация на черния дроб и това води до CMV инфекция. В проведено проучване, при чернодробна трансплантация на 253 пациента, 11% от тях са били диагностицирани с CMV хепатит.
Лечението включва ганцикловир, фоскарнет, и цидофовир. Това са антивирусни лекарства, които се използват за лечението на въпросното заболяване. Предпочитан на първа линия си остава препаратът ганцикловир, докато останалите два са невротоксични, комбиниращи се с циклоспорин.
Симптоматичното CMV заболяване главно се лекува с 2-4 седмичен курс на ганцикловир, приеман венозно.