Симптомите, които най-често може да наведат човек, че нещо не е наред с жлъчката му, са основно болка в горната част на корема.
Възпалението на
жлъчният мехур обикновено идва от твърди образувания в него, или така наречените жлъчни камъни. Те са известни още под наименованието choleliths, и може да станат причина за сгъстяване на течността в жлъчката, което от своя страна е началото на бактериална инфекция, предизвикана от размножаването на такива бактерии, като ешерихия коли, които обикновено се срещат в червата.
Всъщност бактерията е тази, която предизвиква възпалението, което обикновено започва в стената на жлъчния мехур. Възпалението може да не остане локализирано само там, а може да се разпространи и в други области, като повърхността на жлъчката и от там да се стигне до дразнене и на други, съседни органи като диафрагма и червата. В екстремни, много редки случаи, но все пак възможни, инфекцията може да провокира тъканите да умрат (некроза) и жлъчния мехур да се спука.
Обикновено
камъните в жлъчката блокират кистозния канал на жлъчния мехур, което може да попречи на органа да съхранява течността в него и така да се стигне до остър пристъп. Тези от жлъчните камъни, които пък не пречат на жлъчните пътища могат да станат причина за калциране на мехура, а това да доведе до хронично възпаление. Възпаление може да възникне и без да има камъни в жлъчката в редки случаи, най-често при изтощени пациенти или поради тежка травма.
Както казахме, най-често срещаният симптом за възпалена жлъчка е
болката в горната част на корема, като тя може да прекъсва в началния си стадий, но след това става почти постоянна. Освен нея, налице са и гадене, повръщане и висока температура. Пациентите с възпаление на жлъчния мехур, което не е следствие от камъни в жлъчката имат подобни симптоми, но може да имат само висока температура и сепсис, което е опасно възпаление на цялото тяло заради инфекцията.
Другите важни симптоми, които вече могат да разкрият за какво става дума, се разкриват по време на физически преглед, в това число и непрестанното усещане за ситост, осезаем жлъчен мехур и жълтеница.
