Артишок за чернодробни и жлъчни проблеми

Артишокът представлява многогодишно тревисто растение с 1,5 до 2 м високо стъбло. Листата са дълбоко пересто нарязани, като отдолу са сивовлакнести, а приосновните са с дължина от 80 см. Цветните му кошнички са единични, като са доста едри и често достигат размери от 6-7 см в диаметър. Обвивните му листчета са керемидообразно наредени, голи, външните са с остър триъгълен придатък на върха. Ражда малки плодчета с дължина от 6-8 мм. Цъфтежът е през месеците юли и август.  
Родина на артишока е югозападна Европа, а в нашата страна се отглежда много рядко, заради неподходящия климат и то най-вече в ролята си на декоративно растение. За лечебни цели се вземат цветните кошнички на растението, преди да е родило плод, както и неговите листа. Богатото съдържание на някои вещества - цинарин, което е с подчертано жлъчегонно действие, спомага за качественото лечение и поддържаща терапия на жлъчни камъни или чернодробни заболявания. Освен това цветовете на артишока се ползват и за понижаване на холестерола, както и липидите на кръвта. Изолирани са и сесквитерпенови лактони. Съдържат се също флавоноиди и полифенолни киселини.
Засилва жлъчната секреция и диурезата, стимулира метаболизма на холестерола, има и антидиабетно действие. Използува се като жлъчегонно и жлъчетворно, апетитовъзбуждащо, слабително и диуретично средство, при чернодробна, сърдечна и бъбречна недостатъчност, при хроничен и остър нефрит. Наблюдавано е намаляване на холестерола и уреята в кръвта при лекувани с билката болни.