Дори когато преживяват труден период, родителите не бива да очакват емоционална подкрепа от детето, защото това не е по силите му
Спестете на детето душевните си терзания
Родителят е големият, детето е малкото и се нуждае от опора. Психолозите смятат, че тези роли във взаимоотношенията не бива да се разменят. Всеки път, когато майката или таткото покажат, че се чувстват притеснени, объркани, изплашени и търсят съпричастност от детето, те разменят местата си. Не е редно например да споделите с вашия 10-годишен наследник: "Имам проблеми в службата и нищо чудно да изгубя работата си. Да видим тогава как ще се справяме".
"Такива родители очакват прекалено много от невръстните си деца-твърдят американските психиатри и автори на изследвания за възпитанието Брант Стийл и Карл Полък. - Те проявяват взискателност не само по отношение на личните им постижения, но и в други области, които надхвърлят детските възможности. Възрастните се държат така, като че ли техният наследник е по-голям, отколкото е всъщност. Подобна аномалия води до заключението, че родителите се чувстват несигурни, гледат на детето като опора и източник на спокойствие и любяща подкрепа. Няма да е преувеличено ако кажем, че те постъпват като изплашени и необичани деца и възприемат своя наследник като възрастен човек, способен да даде утеха и да откликне с разбиране. Ето ги двата основни елемента в размяната на ролите - високи очаквания и изисквания от страна на родителите и неосъзнаване на ограничените детски възможности. Това говори за нечувствителност спрямо детето."
Вероятно на всеки родите л се е случвало в известна степен да заеме мястото на своето дете. Понякога очакваме то да ни накара да се почувстваме по-добре -обикновено в случаите, когато сме физически, умствено и емоционално изтощени. В такива моменти почти не можем да му засвидетелстваме своето внимание. Срещаме трудност да осъществим зрителен и физически контакт, защото самите ние се нуждаем от зареждане. Очакваме от детето да бъде спокойно, послушно и да не създава грижи, за да си починем. И ролите вече са разменени.
Колкото и нормална и човешка да ви се струва тази ситуация, специалистите са категорични, че трябва да я избягвате. Необходимо е ясно да осъзнаете, че родителите осигуряват отглеждането на детето, а не обратното.
В трудните за вас моменти правете всичко възможно, за да не натоварвате вашия наследник с проблемите си. Не очаквайте от него емоционална помощ. Винаги има начин да се справите. Дори в най-сложните ситуации. Спомнете си филма на
Роберто Бенини "Животът е прекрасен". Главният герой успя с въображение, усилия на духа и чувство за хумор да опази невръстния си син в концентрационен лагер по време на Втората световна война, без момчето да разбере, че във всеки момент животът им беше застрашен.
