Самотата и „вирусът“ на отхвърлянето

Самотата е заразна

Със самотата можем да се заразим подобно на грипа. Разбира се, това няма да се случи, ако целунете по бузата приятел самотник. По-скоро става дума за социален вирус.
Механизмът на действието му е следният. Ние неволно копираме модела на поведение на околните, дори и ако той не ни харесва. Понякога е достатъчно просто да съжалим неудачника. Съчувствайки на самотния, изоставен човек, ние се поставяме на неговото място, „изпробваме" неговата съдба. Но подсъзнанието ни не разбира, че това е само своеобразна „проба", игра — то започва напълно сериозно да проработва предложените обстоятелства. В резултат - добре дошли в клуба на самотните сърца! Достатъчно е да се почувствате самотни, достатъчно е дори за минута да усетите тази отхвърленост - и от вас започват да излизат съответните импулси: на никого не съм нужен... аз съм във вакуум... никой не ме обича... Социумът ви отговаря с отхвърляне и игнониране и диагнозата е поставена.
Колкото и декадентско да е понякога състоянието на самотност и отхвърляне, няма да е зле ако поне в началото се опитаме да му се противопоставим. Затова не съчувствайте на самотника, а го сръчкайте, разтърсете го и го накарайте да погледне на света, или в частност - на проблема от по-различен ъгъл.