Забелязали ли сте, че днес хората рядко говорят за щастие, а по-често - за успеха
Ако си „ефективен", определено си успял; ако ли не - си е твой проблем.
Идеалният герой на новия век е „успелият човек". Той може да бъде най-различен - топмениджър или художник, автомобилен състезател или биохимик, но непременно „ефективен", лидер и победител, делови, финансово осигурен и освободен от предразсъдъци. Култът към успеха се насажда посвеместно, започвайки още от детската градина. А всичко останало е от лукавия.
Лузър, неудачник... Забелязали ли сте колко бързо тези думи станаха популярни? Днес подобни характеристики засягат честта, оскърбяват достойнството. Можеш да си гнусен интригант и кариерист, който върви, стъпвайки по трупове, но не бива да си неудачник. Лузър, който губи пред очите на всички, доверчив льохман, когото манипулират успелите и съобразителни акули на бизнеса. Никой днес не иска да се задоволи с второстепенна роля, всички искат да ръководят и да властват, да се разпореждат.
„Нима е лошо?", ще попитате. Разбира се, не. Да се стремиш към успеха, е прекрасно. Именно съвпадението на претенциите и възможностите в крайна сметка прави човека щастлив.
Уловката се крие, първо, в размитостта на самите
понятия „успех" и „успешен". Може ли да се нарече успял човекът, който ден след ден изпълнява честно своята проста, но любима работа, и получава за нея скромна заплата, която в същото време напълно или почти напълно удовлетворява скромните му потребности? Според днешната терминология такъв човек е стопроцентов лузър. Не е постигнал нищо, към нищо не се стреми, хроничен подчинен. Нито полет, нито размах, нито фантазия. Да живее със стотинки и да е доволен може само пълният загубеняк. При това за него е напълно изключена възможността да е щастлив. Той не може сериозно да обича - най-много да налети на също такъв лузър, само че в пола.
