Детският страх след време се превръща в стрес за възрастния

Да изпитват страх е нещо естествено за децата, но родителите са тези, които трябва да се борят с детските страхове

Децата често са смели и безразсъдни, защото не подозират за възможните опасности. Но това не означава, че не знаят що е страх. Негативното чувство се появява в съвсем ранна възраст с опознаването на света. Психолозите твърдят, че първата среща със страха е свързана с майката. Когато тя реагира на някаква ситуация с промяна на гласа, забързване на движенията, повишаване на тревожността, детето усеща напрежението и когато отново попадне в сходна ситуация, споменът за вече преживяното го кара да се страхува.
Детските страхове могат да бъдат причинени от реални събития. Други са измислени и се насаждат от възрастните, когато им е трудно да овладеят поведението на детето - "Не отивай там, че ще изскочи Баба Яга", "Ако не слушаш, ще повикам Торбалан". В желанието да предпазят от опасности малкия си наследник, родителите често налагат твърде много ограничения и по този начин неволно му внушават тревожност, чувство за несигурност и страх. Семейните конфликти също пораждат боязън.
Отделните периоди в детството се характеризират с различни видове страх, обусловени от психичното развитие и социалната среда. Бебетата се плашат от шума на прахосмукачката, от непознати хора, от отсъствието на майката, дори от силен смях. Между 1 и 3 години се появяват страховете от тъмнина и от самота. После към тях се присъединява ужасът от чудовища и други въображаеми същества. С тръгването на училище идва страхът от допускане на грешки и получаване на слаби оценки. Психолозите говорят и за т.нар. надценени страхове, които се срещат сравнително често. Например боязънта от тъмното провокира въображението толкова силно, че детето започва да "вижда" чудовища и вещици. В подобен случай е възможно да се открие в миналото преживян стресов епизод.