Да изпитва страх – това е една от най-основните човешки емоции
Той е програмиран в нервната система и работи като инстинкт. От момента, в който започваме да осъзнаваме света около нас, ние сме оборудвани с инстинкти за оцеляване. Един вид необходимост е да се реагира със
страх, когато усетим опасност. Страх изпитват дори бебетата, които ненапълно осъзнават своите емоции.
Страхът помага за защитата ни. Той ни кара да сме нащрек за опасност и ни подготвя да се справим с нея. Да усещаме страх е нещо съвсем естествено и полезно в някои ситуации. Страхът може да бъде като предупреждение, сигнал, чрез който получаваме сигнали да бъдем внимателни.
Както всички емоции, и емоцията страх може да бъде лекa, среднa или силнa, в зависимост от ситуацията и от човека, който я изпитва. Чувството на страх може да бъде кратко или може да продължи по-дълго.
Когато усети опасност, мозъкът реагира незабавно, като изпраща сигнали, които активират нервната система. Това води до физически реакции, като например бързо сърцебиене, учестено дишане и повишаване на кръвното налягане. Това са и физическите индикатори за страх. Кръвта бива изпомпена до мускулните групи, които подготвят тялото за физическа дейност (като бягане или бой). Изпотяването помага на тялото да запази самообладание. Някои хора могат да забележат и странни усещания в стомаха, главата, гърдите, краката или ръцете. Тези физически усещания за страх, могат да бъдат леки или силни.
Този отговор е известен като "борба или бягство", защото тялото се подготвя да направи точно това: да се пребори с опасността или да се опита да се измъкне от нея. Тялото остава в състояние на готовност, докато мозъкът получава съобщение, че "всичко е чисто“.
Понякога страхът е предизвикан от нещо, което е стряскащо или неочаквано (като силен шум), дори и ако това не е действително опасно. Това е така, защото реакцията на страх се активира незабавно. За няколко секунди мислещата част от мозъка може да обработи и да оцени онова, което се случва. Веднага след като мозъкът получи достатъчно информация, за да осъзнае, че няма опасност ("О, това е просто един балон, който се пукна!"), той изключва реакцията на страх. Всичко това може да се случи за секунди. Без страх ние можем да изпаднем или в голяма беда или в крайно неловка ситуация.
