Цифрова лудост: Как смартфоните възпитават поколение от самотни хора

Експертите все повече говорят за генерирането на явлението "затворена стая" - деца, които имат стотици хиляди приятели в мрежата, но реално са самотни и нещастни

Светът е обсебен от джаджите, а интернет животът става все по-интересен от истинския. Светът вече съвсем сериозно говори за вируса на дигиталната деменция, който засяга децата. С какво заплашва постоянното висене пред телефона и безкрайния пейджинг и разглеждането на снимки в Мрежата?

Невъзможно е да си представим съвременния свят без интернет, умни джаджи, нови технологии. Как те промениха човечеството?

Твърде рано е да се говори за промени. Факт е обаче, че много хора вече имат зависимост от всичко това. Има доказателства, че средно хората проверяват телефона си 150 пъти на ден. 30% се събуждат през нощта, за да прегледат социалните мрежи. Едно скорошно проучване показа, че ако има смартфон до работещ човек, мозъкът отделя част от ресурсите си, за да следи какво се случва в него. Ние не вземаме телефона в ръка, не го гледаме, не го включваме, но мозъкът е нащрек. Той отвлича вниманието от работата и влияе върху качеството на онова, което вършим. И ако започнем да четем съобщение, мозъкът ни ще се нуждае от поне 20 минути, за да се върне в експлоатация след това. Освен това, когато сме разсеяни, хормонът на стреса скача.

Друга негативна точка, свързана с работата на допаминовата система е "чакам награда". Усещането за новост, очакването стимулира производството на така наречения хормон на удоволствието. Постоянното търсене и намирането на развлекателни видеоклипове е подобно на наркоманията - всеки път се нуждаете от все повече съдържание, за да почувствате удовлетворение.

Казват, че поради изобилието от информация влязохме в етап на претоварване, когато вече е трудно да се възприеме нещо. Мозъка не може да се справи

Ние наистина страдаме от това. Мозъкът възприема данните на парчета, на части. Той не може да обработва и асимилира големи дози в безкраен поток от информация. Има претоварване, включване, когато нищо не се помни и възприема.

Отделно, изследователите говорят за въздействието на мрежата върху социалните ни връзки. Древните хора през целия си живот могат да срещнат максимум 150-200 души, така че всеки е ценен и скъп. Сега някои профили имат 500-600 "приятели" или дори повече. Потребителите непрекъснато разширяват социалното взаимодействие, безкрайно прелистват страниците на другите, завързват мимолетни познанства. Те лесно променят контакти, приятели, любовници, съпрузи. Защо да се грижите за някого, ако можете веднага да се срещнете с друг? В допълнение, новият човек "дава" допамин, т.е. следващата доза удоволствие.

Ерата на умните идиоти

Страшно е да си представим как цифровият свят засяга новите поколения.

"Веднъж в нашия институт дойде жена с тригодишна дъщеря. Момичето пиеше сок от опаковката и внезапно започна да ридае. Беше разстроена, защото не можеше да увеличи снимката на кутията, както по телефона".

Да, това е действителна случка, а не художествена измислица. Децата толкова са свикнали да използват сензорни панели навсякъде, че в действителност търсят отговор от всякаква повърхност. Освен това те са още по-зависими от технологията.

Проведен е експеримент: на три годишни деца е даден право на избор: смартфон с познати игри, сладкиши, пътуване до увеселителен парк и други алтернативи. Оказа се, че 80% от хлапетата са предпочели телефона. Знаете, че мозъкът е ограничен ресурс. Смята се, че го използваме на 10%. Сега казват, че той работи на всичките 100. А за децата това важи още повече. Ако едно дете зарежда 100% от своите компютърни игри - и има много канали на възприятие: визуални, слухови, тактилни, - умът най-напред реагира на всички тези стимули на една илюзорна реалност.

Но житейският опит, натрупан във виртуалния свят, е неподходящ за реалния живот. В крайна сметка, мозъкът се формира и подобрява под влияние на различни фактори. Важно е детето да възприема света физически - да мирише, чува звуци, да усеща вятъра, дъждовните капки, слънчевата светлина и т.н. Средата с цялото си разнообразие дава мощен тласък на развитието, помага му да се учи. Освен това, комуникацията с други хора е основна човешка нужда. За детето е важно да усети прегръдка, докосване, ръкостискане, емоции, които да споделя. В такива моменти се произвежда окситоцин - хормонът на приятелството и щастието. Когато сте изолирани, усещането за самота и тревожността започват да нарастват и настъпва депресия. Експертите все повече говорят за генерирането на явлението "затворена стая" - деца, които имат стотици хиляди приятели в мрежата, но са самотни и нещастни. Така че, давайки на детето телефон, таблет или нещо такова, ние го обричаме на самота.

Могат ли децата наистина да станат глупави заради смартфоните?

Дигиталната деменция, или нарушаването на мисленето и когнитивните сфери, е производна на зависимост от приспособлението (телефон, таблет). Първите случаи са споменати преди девет години - първо в Южна Корея, след това в Европа и САЩ. Учените са открили, че някои юноши страдат от загуба на памет, разстройство на вниманието, ниски нива на самоконтрол и депресия. Промените в мозъка им са много сходни с последиците от наранявания на мозъка. Дори имаше доказателства за изсушаване на сивото вещество на мозъчната кора. А някои от симптомите приличат на ранните стадии на деменция при възрастните хора.

При дългосрочно въздействие на онлайн игрите при подрастващите, мисловните процеси, работната памет, способността да се манипулират психически предмети за решаване на пъзели, преминаването от една задача към друга - това вече е огромен проблем. Влошава се дълбочината на потапяне в материала и т.н. Ситуацията се влоши с появата на социалните мрежи. През 2015 г. германският психиатър, изследовател на мозъка Манфред Спицър, доказа унищожаването на когнитивните функции на мозъка, свързани с прекомерната употреба на цифрови технологии.

Оказва се, че заради изключително лесниядостъп до всички познания за света и новите технологии, децата стават по-глупави?

Проблемът е в самото представяне на информацията. Преди това децата четяха, размишляваха, асимилираха текста. Сега прелитат, скачат по отделни фрази, без наистина да навлизат в нищо. Тяхното възприемане става все по-повърхностно. Те вече реагират само на факта, че се забавляват и заради това се разболяват емоционално.

Новото поколение мисли фрагментарно, няма основа, обща система в главата. Целият свят се възприема като парчета, които често не са свързани помежду си.

Тийнейджърите не могат да мислят последователно, вместо знанието в главите си - набор от различни факти. За тях е трудно да изградят логическа верига, за да задържат вниманието си върху една тема или мисъл. В същото време, те искрено не разбират, защо да учат и да запомнят нещо, ако всички познания за света винаги са под ръка?

Какво да правим - да им вземем джаджите, да забраним интернет?

Въпреки че не е изобретено нищо друго, е необходимо да се ограничи времето, което децата прекарват с притурките. Добре известни IT специалисти и разработчици правят точно това. Ние трябва да предложим на нашите синове и дъщери алтернативна игра - разходка повече, комуникация на живо, живот сред природата. Да им помогне да изградят висококачествени социални контакти и цялостно да развият мозъка си. Засега това е единственият начин за предотвратяване на цифровата деменция.