Много хора смятат, че прекомерният гняв може да бъде само психологически проблем

Това е грубо опростяване на проблема с гнева. Когато ние се ядосваме, вегетативната нервна система е възбудена. Например, гневът от откритието, че любимият ни или нашата любима има тайна афера, вероятно ще доведе до възбуда на нервната система и ще настъпят хормонални и неврохимични промени. Тези физиологични реакции могат да доведат до повишаване на сърдечния ритъм, дишането и да предизвикат изпотяване и приток на кръв към активните мускули. Когато гневът продължава, това ще се отрази на много от системите на организма, като например сърдечно-съдовата, имунната, храносмилателната и централната нервна система. Това ще доведе до повишен риск от високо кръвно налягане и инсулт, сърдечни заболявания, стомашни язви и заболявания на червата, както и бавно зарастване на рани и възможен повишен риск от някои видове рак.
Научни изследвания са установили, че
гневът е независим рисков фактор за сърдечно-съдовите заболявания. Едно проучване, проследило 12986 възрастни за около три години, е установило, че съществува от два до три пъти повишен риск от коронарни инциденти при хора с нормално кръвно налягане, но с изразено гневно поведение. Друго проучване, проследило 4083 възрастни за период от 10 до 15 години. Тези, които са били с най-нисък контрол на гнева имали най-висок риск от фатални и нефатални сърдечно-съдови заболявания и оплаквания. След преглед на резултатите, експертите са заключили, че гневът и хроничната враждебност са предизвикали висок брой на инсулти и инфаркти. Когато гневът се преживява умерено и се изразява асертивно той може да бъде по-малко разрушителен, отколкото когато той е чест, интензивен и траен.
Освен всичко друго, склонността към гняв трябва да бъде разгледана по отношение на мисли, физиологични реакции и физическа активност. Що се отнася до физиологичните реакции, някои хора се възбуждат лесно и бързо. Те бързо стават разгневени от лоши миризми, топлина и досадни шумове. Други изглежда не се притесняват от такива стимули. Генетичните вариации играят голяма роля тук.
И накрая, някои данни показват, че видеоигрите с насилие и, може би, слушането на музика с насилствени текстове, също може да подхранват гнева и агресията при някои хора. Затова, освен с мислите, трябва много да се внимава и със заобикалящата ни среда. Колкото по-спокойна и уравновесена е тя, толкова по-малка е вероятността гневът да ни повлияе негативно.