Позитивното мислене vs молитвата – кое лекува в действителност?

Има хора, които мислят и вярват, че молитвата лекува

Дали това е така, е спорно, но за да се провери дали молитвата наистина има някакво отношение към човешкото здраве, бил проведен експеримент.
В изследване за терапевтичното влияние на молитвата върху усложненията при хора, претърпели операция на сърцето, пациентите били разделени на случаен принцип на три групи. На първата група съобщили, че за тях може би ще се молят (а може и да не се молят) - и за тях се молели. На пациентите от втората група съобщили, че за тях може би ще се молят, но никой не се молил. На пациентите от третата група казали, че за тях със сигурност ще се молят - и действително се молели. Бил оценяван броят на усложненията при пациентите.
Както и следвало да се очаква, оказало се, че сама по себе си молитвата няма никакъв терапевтичен ефект: хората от първата и втората група имали приблизително еднаква честота на усложненията. Докато знанието, че за теб ще се молят, било асоциирано с повишен риск от усложнения след операцията. Може би той бил свързан с това, че пациентите, на които казали, че за тях със сигурност ще се молят, се оказали в състояние на стрес („Нещата са толкова зле, че за мен вече се молят").
Позитивното мислене лекува
Невробиологът Джо Диспенца успял да се излекува единствено с помощта на мисълта. При автомобилна катастрофа бил счупен гръбначният му стълб и лекарите казали, че единственият му шанс да започне да ходи отново е операцията. Но той отказал и решил," че ще се излекува с помощта на силата на своята воля. Три месеца по-късно той отново ходел.
Джо Робсън практикува метамедицина - дисциплина, която помага на гората да открият психологическите източници на своите болести и да ги отстранят. Той привежда примери с хора, на които тази методика е помогнала. Една от клиентките му страдала от кожна туберкулоза (автоимунно заболяване, свързано с това, че организмът сам се уврежда). Причините за нея не са изучени докрай. Като цяло, едно от обясненията о, чо имунната систома възприема отделни тъкани и органи като ракови и започва борба с тях.
Робсън помогнал на пациентката си, като я накарал да се замисли над сериозни въпроси като „Защо тялото ми се самоатакува? Каква е причината?". След .задълбочен анализ той открил, че тя страда от ниска самооценка. Издигнала е своята майка да пиедестал, а себе си смята за недостойна. Робсън обяснява нещата така: „Тя е развила кожна туберкулоза, която разрушава тялото й, защото смята, че не заслужава любов и усеща гняв по отношение на себе си".
Когато били премахнати психологическите причини за болестта, пациентката оздравяла.