Кой е казал, че днес не се раждат гении? Всъщност, в съвременния свят те са много повече, отколкото в миналото. Но системите, които са лишени от гъвкавост, не позволяват да се реализира потенциалът пълноценно.
Човекът, когото още като дете смятат за гениален, в зряла възраст успява да се издигне над закрепостяващите го условности и отново да напомни за себе си. Южнокорейският строителен инженер Ким Ун Ен демонстрира невероятно високо ниво на интелект само няколко няколко месеца след раждането си на 8 март 1962 г. Името му е записано в Книгата на рекордите на Гинес като човека с най-висок коефициент на интелигентност - IQ. Въпреки това Ким иска за всички да стане ясно, че високият интелект не е ключ към щастието и че истинско значение имат съвсем различни неща.
Ким Ун Ен е роден в град Канън (провинция Кануъндо в Южна Корея). Проговаря на 6-месечна възраст, а за втория си рожден ден вече може да чете на корейски, японски, английски, немски и на други езици. Когато е на 4, баща му твърди, че Ун Ен знае около 2000 думи на английски и на немски. Започва да пише стихове на корейски и китайски, които са издадени в отделни книги, където влизат и негови есета.
На четиригодишна възраст постига над 200 точки на тест за интелигентност, разработен специално за седемгодишни деца. Освен това в ранното си детство Ким Ун Ен усвоява и алгебрата.
Естествено, дете с толкова впечатляващи интелектуални способности влиза в полезрението на интерес на НАСА. Ун Ен посещава Американската космическа агенция, когато е на 8 и остава да работи там заедно с мнозина блестящи умове по онова време. Прекарва в НАСА почти 10 години.
След много години, през които той се докарва до пълно изтощение от работа, започва да разбира, че в живота му се е отворила огромна празнота.
Спомня си, че през цялото това време той е действал като робот. Ким Ун Ен споделя: „По онова време вършех всичко автоматично, като машина - събуждах се, решавах всекидневните уравнения, хранех се, спях и т.н. Действително не знаех какво и защо го правя. Бях много самотен, нямах нито един приятел".
През 1978 г., на 16-годишна възраст, решава да изостави всичко и да се върне в Южна Корея. У дома започват да го наричат „дефектния гений". Получавайки голяма порция обществена критика, той решава да продължи образованието си в местния университет.
През 2007 г. работи като младши научен сътрудник в Националния университет Чонбук. На 14 март 2014 г. става доцент в Университета Шинхан и вицепрезидент на изследователския център за развитие North Kyeong-gi.
Високият коефициент на интелигентност невинаги е дар за човека. Ким пропуска много от онова, което изживяват обикновените деца. Може да се каже, че той всъщност няма детство в обичайното разбиране на това понятие. Затова днес се опитва да убеди хората, че животът без прости човешки отношения изобщо не е живот.
Ким говори за най-важното: „Хората винаги се стараят да не са като останалите, и в този си стремеж пренебрегват простото човешко щастие. Но трябва да знаят, че щастието се състои от най-прости и обикновени неща - като здравото приятелство, обмяната на впечатления за ярки събития по време на училищното междучасие и т.н... Аз не бих могъл да получа всичко това дори и силно да го желая. Затова съм уверен, че всичко, което казвам, е важно и трябва да достигне до колкото може повече хора".
Посланието на Ким Ун Ен е ясно: „Да бъдеш особен, не е толкова важно, както да живееш пълноценен, но обикновен живот"...
IQ (или коефициент на интелигентност) обичайно описва резултата от тест, който позволява да се оценят когнитивните способности на човека спрямо способностите на средностатистическия гражданин. В повечето тестове оценка от 90 до 110 показва среден интелект. Резултат от 130 точки свидетелства за изключителен интелект, а под 70 - за умствена изостаналост.
Съвременните тестове за определяне на. нивото на коефициента на интелигентност отчитат възрастта на детето. Интелектът на децата се оценява и по отношение нивото на интелигентност на средностатистическото дете на тяхната възраст.
Накратко, тестовете за Ю са предназначени за измерване на общата способност човекът да решава проблеми и да разбира концепции. Това включва способността за разсъждение, за решаване на проблеми, за разпознаване на връзката между явленията и за съхраняване и извличане на информация. Тестовете за интелигентност позволяват да се измери тази обща интелектуална способност по няколко различни начина.