Опасна ли е радиацията от Чернобил, 33 години след аварията?

Дали многото болни от рак днес са следствие от Чернобилската авария? Виновна ли е радиацията за заболяванията на щитовидната жлеза, които вече придобиват епидемиологични размери?

На тези и други въпроси отговор дава американецът д-р Робърт П. Гейл - пряк участник в спасителните действия по време на ядрения апокалипсис в Чернобил на 26 април 1986.

Д-р Робърт П. Гейл пише в своето "Писмо за рака": "За щастие, сега сме в разумна позиция да коментираме какво се е случило през тези 30 години и какво може да се случи през следващите няколко десетилетия"

Гейл публикува повече от 1000 научни статии и повече от 20 книги, посветени най-вече на левкемията, трансплантацията, имунологията на рака и радиацията, включително биологичните ефекти и реакция на организма при инциденти.

През 1987 г. правителството на Бразилия го помоли да координира усилията за оказване на медицинска помощ по време на инцидента в Гояния. През 1988 г. той е бил част от американския спешен екип, изпратен след земетресението в Армения. През 1999 г. правителството на Япония го помоли да помогне за лечението на жертвите на ядрената авария Токаймура, През 2011 г. Гейл бе повикан отново в Япония, за да се справи с медицинските последствия от аварията в атомната електроцентрала във Фукушима.

Писмото за рака е водещ източник на информация за развитието на терапиите за рак, финансирането на научните изследвания в областта на рака и финансирането на здравеопазването, законодателството и политиката. Известният медик го е написал преди 3 години, по повод 30-годишнината от аварията в Чернобил. То започва така:

30 години след Чернобил: поуки, разсъждения и факти

На 26 април (2016-та) се отбелязва 30-годишнината от аварията в Чернобилската атомна електроцентрала в бившия Съветски съюз. Скоро след инцидента получих обаждане от съветския посланик в САЩ от името на Михаил Горбачов с молба да дойда веднага в Москва.

Светът (но не съветските граждани) следеше разпространението на радиоактивния облак над Европа в продължение на няколко дни, и аз предложих на съветското правителство достъп до съвременни медицински технологии, за които знаех, че нямат, но че ще им свършат работа. Пристигнах в Москва, за да открия, че около 205 от най-сериозно засегнатите жертви са настанени в Болница 6 в Москва, свързана с Института по биофизика.

Успях бързо да събера екип от експерти от САЩ (Ричард Чамплин и Пол Терасаки) и Израел (Яир Райзнер) и заедно с превъзходна група съветски лекари, включително Ангелина Гускова, Александър Баранов и Андрей Воробьов, използвахме различни технологии, включително молекулярно клонирани хематопоетични растежни фактори и транспланти за лечение на работниците и пожарникарите, изложени на високи дози радиация. Двадесет и девет души загинаха, въпреки нашите усилия, най-вече от термични и химически увреждания. За щастие успяхме да спасим останалите 176. Това беше и първият шанс за лечение на хората (включително и на нас) с молекулярно-клонирани миелоидни растежни фактори (но това е друга тема).

Повечето хора, както и лекарите са по-заинтересовани от появата на онкологични болести и сърдечно-съдови заболявания, свързан с радиацията

За щастие, сега сме в разумна позиция да коментираме какво се е случило през тези 30 години и какво може да се случи през следващите няколко десетилетия. Някои от тези данни и прогнози могат да дадат информация за бъдещата стратегия, свързана с два основни въпроса: ядрена енергия и ядрени оръжия.

Въздействието на Чернобил върху здравето е било по някакъв начин огромно, а по друг - незначително, поради очаквани и неочаквани причини. Въпреки извънредните претенции на хора и организации, които имат или сложни политически и/или социални програми, или ограничени научни познания (често и двете), претендиращи за хиляди смъртни случаи и наранявания, преките дългосрочни последици за здравето от облъчването с радиация са малки. Най-поразителният и неочакван резултат е бързото развитие на рака на щитовидната жлеза при деца и млади хора, рак, който е резултат от мляко, заразено с радиоактивен йод-131 при популация с фонов йоден дефицит (ендемична гуша).

Също така, инфраструктурните ограничения ни попречиха бързо да разпространяваме нерадиоактивни йодни таблетки, които биха блокирали поглъщането на опасния йод-131 и замърсени храни. (Нито едно от тези условия не се отнася за аварията в атомната електроцентрала във Фукушима, където малко, да не кажа никакво развитие на рак на щитовидната жлеза не може да се очаква.) За щастие, ракът на щитовидната жлеза при деца е до голяма степен лечимо състояние: през 1986-та година имаше по-малко от 20 смъртни случая.

Също така е наблюдавано увеличение на хроничната лимфоцитна левкемия сред повече от 100 000 души, участващи в овладяване на инцидента (наричани ликвидатори на руски). Смятам обаче, че тези данни не са много точни.

Рак на белия дроб и рак на дебелото черво могат да се очакват, ако са налице относително малки дози на облъчване, което се наблюдава при една част от директно облъчените хора. Дали такова изчисление е уместно, е противоречиво. Също така, убедително увеличение на раковите заболявания на територията на бившия СССР и Европа, все още няма. И това не е изненадващо, като се има предвид, че за някои ракови заболявания са нужни повече от 30 години, за да се развият.

Отсъствието на притеснително увеличение на остра левкемия или хронична миелоидна левкемия след Чернобил е окуражаващо

Това е така, тъй като тези левкемии бяха заемаха челно място през десетилетието след експлозията. Ако използваме конвенционални оценители на риска от рак, може да очакваме около 12% повишаване на болните рак заради Чернобил през следващите 40 години, около 4% от които ще бъдат фатални. Това е само около 1% увеличение на дела на изложените на риск лица, за които се очаква да умрат от рак, ако не е налице естествена смърт. (Основните рискове за развитието на рак са доста високи, с около 50% при лица, родени след 1960 г.).

Освен това увеличеният риск от рак, произтичащ от тютюнопушенето (25 пъти) и употребата на алкохол (20 000 смъртни случая годишно в САЩ), далеч надвишава тези, произтичащи от радиационните експозиции, свързани с Чернобил.

Съвременните данни за обстановката около Чернобил предполагат повишен риск от смърт повече от сърдечно-съдови заболявания, отколкото от рак.

Други добри новини: няма убедителни данни за вредното въздействие на радиацията, свързана с Чернобил, върху възпроизводството или генетичните и родови аномалии. Крайният резултат е, че украинците, руснаците или хората от Беларусия е много по-вероятно да бъдат убити при катастрофа, отколкото чрез радиация, освободена от аварията в Чернобил.

Това трябва да успокои жителите на бившите руски федерации, както и всички хора в Европа, пострадали от радиационния дъжд и свидетели на аварията. Но от друга страна това би трябвало да обезпокои децата им, тъй като злокачествените заболявания, предизвикани от натрупаната радиация тепърва ще се развиват. Единственото, което може и трябва да се направи, за да се предотврати фаталния край е превенция. Превенция още от най-ранна възраст, хигиена на живот и ежедневие без стрес. Това са трите стълба на здравето, които никога няма да ви подведат.