Достигането на така наречената вечна младост не е въпрос само на гени или на това как изглежда човек

Достигането на така наречената вечна младост не е въпрос само на гени или на това как изглежда човек
Философията на вечната младост се гради най-вече на това как се чувстваме и какво е нашето здравословно състояние.
Преди много години бившият секретар на Върховния съд на Ню Йорк се самоубива в деня на 70-ата си годишнина. До него е намерена книгата „Крайният срок: кратко изложение на теорията на живота на Ослер”. В книгата, както и в предсмъртната бележка пише: „Три пъти по 20 и 10 години - това е пределният срок на живота, посочен в Свещеното писание. След него активността на човека намалява, времето му на земята е изтекло…”.
„Аз съм на 70 - три пъти по 20 и 10, годен съм само да седя до камината и никъде да не ходя…"
Под влиянието на т.нар. „теория на Ослер” и на библейското ограничение три пъти по 20 и 10 години мъжът стига до извода, че трябва сложи край на живота си на 70-ия си рожден ден…
Всички сме подвластни на различни ограничения. Има множество случаи, когато човек умира в сроковете, които сам си е поставил. Или в такива, в каквито са го накарали другите да повярва. При това в абсолютно здраве, преди да се поддаде на самовнушението. Немислимо е хората, които са съставили в древността достигналите до нас псалми, да са имали намерението да поставят граница на продължителността на живота. Във всеки случай те не са имали за това никакви основания, нито власт.
Съществуват множество библейски постулати, които човек възприема буквално и сляпо приема на вяра като стандарт за живот, а не като метафоричен израз, с помощта на който се илюстрира дадена идея. Ако се позовем на Библията, много по-правилно би било границата на живота да бъде поставена на 112 или дори на 969 години - възрастта на Матусаил. В Писанието няма никакво споменаване за хипотетично ограничение на възрастта, след която човек няма право да живее повече!
Висшият разум не може да е толкова ограничен, че да събира плодовете, преди да са узрели
Хората дори наполовина не осъзнават цялата власт на мислените настройки, които могат да окажат влияние върху живота им. Много хора, без да се замислят, с години съкращават живота си чрез вкоренени представи за земните дни, които са им отредени. Например смятат, че ще живеят колкото родителите си. Затова и често чуваме: „Не мисля, че ще живея дълго - родителите ми починаха млади".