Да умеем да отказваме е едно от най-важните качества, но и най-трудно усвоимите за някои хора
Как да се научим да казваме „не"? Като малки всички минаваме през фазата на „не". Тогава детето казва „не" за всичко. Истината е, че то не отказва, защото понякога се изразява негативно дори за нещата, които иска да направи. Истината е, че то просто доказва своята самостоятелност. Опитва границите и докъде се простира авторитетът му. Ако тогава родителите не реагират адекватно и започнат да манипулират детето с изказвания от типа „Тогава няма да те обичам", ще му създадат проблем за цял живот.
Ако ви е трудно да казвате директно „не" на хората, се научете да обръщате така изречението, че без да ги режете директно, да постигнете своето. Подходете с комплимент, с благодарност и чак след това изразете уважително извинение. Не става въпрос и да лъжете. Просто бъдете учтиви.
Много често казваме „да" само защото сме притиснати от прекалено настоятелен колега, от родител, събуждащ в нас чувството на вина, или от мъж, на когото трудно устояваме. Правилният път към отказа минава през изречението: „Дайте ми
време да си помисля." Така хем отсрещната страна няма да ви досажда прекалено, хем ще имате възможност да прецените.
Най-важното е да не се оправдавате с много обяснения. Когато започнете да се лутате в разяснения, че искате да свършите това или онова, но не можете поради хиляди странични причини, събеседникът започва да намира начин как да преодолеете тези препятствия. Просто кажете „не" и това е. Не му давайте възможност за преговори.
Ако не искате нито да отклонявате темата, нито да замазвате положението с извинения, тогава кажете истината. Но не бъдете груби или категорични, пише "За жената". Просто обяснете как се чувствате.
