Сигнал, че ви тресе синдромът на късмета, е да не обичате да говорите за постиженията си или даже да се стеснявате да слушате за тях от други хора
Сигнал, че ви тресе синдромът на късмета, е да не обичате да говорите за постиженията си или даже да се стеснявате да слушате за тях от други хора
Самохвалството е неприятно, но препалената скромност не помага на успеха. Вашето неудобство, когато получавате признание и комплименти, се дължи на коварен вътрешен глас, който ви нашепва, че не ги заслужавате.
Неговият шепот няма нищо общо с реалността - със самото постижение и с това дали заслужава похвали. Той се дължи на начина, по който самите вие възприемате себе си.
Личната самооценка при много хора не отговаря на действителността. Човешко е. При синдрома на късмета разминаването е в онзи вариант - да се подценявате, който е по-малко неприятен за околните от надценяването и нарцисизма. Но за вас самите никак не е добре да нямате самочувствие, когато го заслужавате.
Отново си спомнете колко много усилия стоят зад вашите постижения. Поздравете се за успеха, оставете и другите да ви поздравят. Зарадвайте му се и го отпразнувайте. Чувствайте се специални. Не повтаряйте нито на себе си, нито на другите "Сигурен съм, че всеки би се справил ". Така принизявате постигнатото.‘А ако вие го омаловажавате, не очаквайте колегите и шефът ви да му се възхищават.
Може би тази скромност ви е внушена от родителите, но тя не е продуктивна. Когато усетите, че започвате да мислите" въпрос на късмет", фокусирайте цялото си внимание върху това, че сте дали най-доброто от себе си.
