Много от нас често усещат празнота в душата си
Имало е такива моменти, особено
когато сме се разделили с любим човек, или сме изгубили любовта, пътя, смисъла... Чувството на загуба почти винаги ни провокира да си помислим, че сърцето ни е празно. Повечето от нас намират сили и смисъл да запълнят тази празнота. Други остават едно мъничко парченце, за да им напомня за някой или нещо, а трети изобщо не полагат усилие да променят каквото и да е.
И все пак, кога се появява това чувство?
Празнотата в сърцето – когато липсва любов, подкрепа, дълбока увереност, че сме необходими.
Празнотата в сърцето е причина за много поведенчески проблеми, причина да се злоупотребява с алкохол, да се извършват грешки, да се материализира всичко, което виждаме и чуваме. Празнотата в сърцето ни е невъзможността да направим другите щастливи, осъзнато отсъствие от социалния живот и нежеланието да се развиваме духовно. Празнота в сърцето е, когато вместо любов чувстваме раздразнителност, ревност и яд към другите.
Празнотата в сърцето се проявява и от факта, че хората постоянно се нуждаят от похвали, дори и незаслужени. Тя идва тогава, когато е по-лесно да унижим другите, когато сме чувствителни към критика, която сме заслужили. Празнотата в сърцето ни кара да казваме повече обиди, отколкото добри думи. И въпреки това, колкото и опустошително да е чувството, винаги има какво да се направи.
В такива случаи, трябва да работим върху себе си – упорито и целенасочено, защото празнотата в сърцето ще ни донесе само негативни емоции. Ще ни накара да грешим или да не сме обективни спрямо себе си и другите. Ако тази празнота остане незапълнена, то тя ще увеличи дистанцията между нас и остания свят. Колкото и силни да сме, колкото и модерно да е времето ни, ние все още не можем да оцелеем сами.
