Мозъкът не е безпогрешна машина. Уж рационалните съждения често пъти се оказват погрешни заради когнитивни изкривявания
Психологията твърди, че ако знаете в какви случаи мозъкът е склонен да ви излъже, ще бъдете по-успешни в избора си на решения, поведение, отношения с другите.
Мозъкът обича познатите неща. Заради това ви тласка да ги оставите такива, каквито са. Нарича се отклонение в полза на статуквото. Казано по-поетично, едно вътрешно гласче нашепва да не предприемате действия, щом не са ви известни всички факти и обстоятелства. Изходът е да го заглушавате и да карате мозъкът да работи, докато се постарае да си изясни максимално много и да анализира възможните последствия.
Ефект на познатото е причината, заради която мозъкът ви кара да си купувате например една и съща марка прах за пране цели десетилетия. Или да контактувате с едни и същи хора, макар да им знаете кусурите.
Мозъкът е и влюбчив към предмети. Той ви кара да цените високо нещата, които притежавате. Този феномен е описан след експерименти - хората масово се стремят да продават нещата, към които са привързани, много по- скъпо, отколкото самите те биха платили за същите вещи.
Може да го имате предвид, като пускате обява за старата си кола
Психолозите наричат тенденция за доказване на собствената гледна точка склонността на мозъка дави кара да търсите факти, които затвърждават собственото ви мнение. Вие смятате, че трябва да си останете вкъщи през почивните дни. Започвате избирателно да обръщате внимание само на информацията, която не противоречи на тази ваша гледна точка - примерно на метеорологичната прогноза, че времето ще бъде лошо. Пренебрегвате здравното предаване, което започва веднага след това и съветва да смените обстановката, за да релаксирате по-пълноценно.
По подобен начин работи когнитивното изкривяване, известно като "Стокхолмски синдром на клиента". Купили сте си нещо скъпо, което не ви е било много нужно. Лекичко ви е гузно, но не искате да си мислите, че сте пръснали пари неразумно. И започвате да търсите причини, че сте били ама абсолютно прави в избора си. Историята със скъпите обувки може да изглежда така: "Вярно, че дадох 200 лева за тях, но всички, които срещнах на път за работа, ме гледаха в краката."
Това пък е друга особеност на мозъка и тя много често се проявява, когато се чувствате неуверени. Имате бримка на чорапа и сте абсолютно убедени, че всички са се вторачили в нея.
