От стрес и разсеяност забравяме и създаваме безпорядък и хаос

Винаги когато ви трябват, не може да намерите нито ключовете си, нито телефона си, нито портмонето

Вечно прибирате вещите си на различни места, в чантата ви е пълен хаос, а да не говорим за вещите, които не ползвате всекидневно - тяхното намиране е почти мисия невъзможна.
Според френския психоаналитик Симон-Даниел Кипман забравянето на различни вещи никога не е случайно, не е просто разсеяност, а винаги е свързано с нещо подсъзнателно и всъщност разкрива много за самите нас. Психоаналитикът подчертава, че най-често забравяме неща, които подсъзнателно намираме за безинтересни или скучни - банкови карти, паспорти или документи. Това например може да е знак за прекалено изявена творческа личност, която не иска да мисли За административни, скучни и всекидневни неща. Друга причина може да е подсъзнателната неприязън, която изпитваме към даден предмет. Според Кипман много хора, които вечно Забравят очилата си например, всъщност просто не искат да приемат факта, че не виждат добре, че имат проблеми със зрението, че остаряват.
Действия на автопилот
Американският психолог Майкъл Андерсен пък има друга теория. Той не търси подсъзнателни причини във вечната ни разсеяност, а смята, че това е съвсем нормален феномен. Тъй като ние всекидневно извършваме хиляди дейности и мозъкът ни е претоварен, когато вършим нещо вече познато, правим го механично и мозъкът ни „просто изключва" за секунди, колко да си почине от тежкия ритъм, на който го подлагаме. Според Андерсън често подреждаме вещите си, без да мислим, и после, когато ни потрябват, не помним къде сме ги сложили, затова вечно ги търси, а те в повечето случаи се оказват на обичайните си места. Именно с възможността да извършваме много дейности на автопилот се обяснява твърде често срещаното и много дразнещото - да търсим ключовете си половин час, а накрая те да се окажат в джоба ни.
Възможност да бъдем различни
Според семейната психоложка Мариз Ваян основният въпрос не е защо сме разпилени, а кога. Дали сме много стриктни и подредени на работа и само вкъщи сме истински хаос, или обратното - подредени сме вкъщи, но на работа вечно нещо губим. Ако се наблюдават големи амплитуди в навиците на забравяне, със сигурност те не са просто проява на наша способност за запаметяване, твърди психоложката. Тя смята, че хората, които са прекалено стриктни на работа, често са разхвърляни в дома си, защото това е начинът им да разтоварят, възможност да бъдат различни, да си починат. А тези, които са разхвърляни на работа и подредени вкъщи, най-често са хора, които подсъзнателно не харесват работата си или не се справят с нея. Именно затова те са подредени вкъщи - така имат контрол над нещо, с което се справят: поддържането на реда в дома.
За да превъзмогнете вечното забравяне, трябва преди всичко да откриете причините за него и да се справите с тях, а самото забравяне ще изчезне като естествено последствие.