Не е задължително да работите в офис, сред други колеги, в производствена среда или и да е, за да попаднете под ужасното бреме на стреса
Да, стресът е бреме. От една страна не никой не иска да бъде стресиран, но от друга не ни достигат сили нито да си признаем, че сме под стрес, нито да направим каквото и да е, за да го предотвратим.
От всички видове стрес,
работният стрес е най-тежък. Както вече стана дума в началото – не трябва да работим някъде навън, за да сме стресирани. Дори и онези, които работят у дома не могат да предотвратят пагубното влияние на стреса.
Понякога е полезно да сме стресирани. В малки количества стресът не вредни, но често заради подобни успокоения сме склонни да „предозираме“ със стрес. Казваме си, че можем още, че няма начин да не издържим, и се товарим, товарим, товарим, докато един ден просто рухваме. И тогава стресът се стоварва върху нас с цялата си тежест.
Думата "стрес" днес е много популярна. В някои среди даже е модерно да си стресиран. Стресът се превърна в мода, аксесоар, с нещо, което дори и да го нямаш - спекулираш, че го имаш. За съжаление точно онези, които жонглират с подобни симптоми, преживяват истинския стрес най-болезнено.
Много от нас имат бегла представа за това какво наистина е стрес. За да добием все пак някаква яснота, ние се обръщаме към мъдростта на Изтока. Преведено от китайски дума стрес означава "опасност" и "възможност". Това означава, че стресът е постоянна вероятност от опасност, своеобразно състояние между болест и уелнес.
Повечето от нас прекарват една трета от живота си на работното място. От работното си място ние очакваме различни проблеми и изненади. Естествено, нивото на стрес е различно за всеки. Има хора, които могат да бъдат унищожени емоционално от една нищо и никаква дреболия, както има и такива, които „държат до последно“. Как да разберем, че сме близо до стреса? Ако по-често от обикновено изпитваме усещането за наближаваща беда, ако забравяме за важните неща, ако сме нервни и при най-малката провокация, ако се чувстваме изгубени в ситуации, в които по-рано сме се чувствали уверени, най-вероятно вече сме станали жертва на стреса. И ако вече не се справяме със задълженията и постоянно отлагаме за утре, за после, за другия месец, за понеделник, за края на годината, за началото на седмицата, то със сигурност вече умът ни и тялото ни са станали приемници на стреса.
