Когато човек е трезвен, времето минава бързо. Това, което ме изумява обаче е, че успях да го постигна сам и единствено с помощта на билковите капките Алкофитал. Не знам, аз съм такъв човек, че борбите си ги водя сам и гледам да не намесвам други хора. Достатъчно съм наранил семейството и близките си, докато пиех.
| Капките АЛКОФИТАЛ предизвикват непоносимост към алкохола, като въздействат върху центъра за зависимости в мозъка |
Ако човек реши да се освободи от зависимостта, която носи със себе си алкохола, ако вътре в него е узряло решението, че трябва да спре да пие, ще се справи. Колко са ме молили и колко са ме увещавали моите близки - само аз и те знаят. И сигурно близките на хората, които също имат проблем с алкохола. Вътрешната увереност е най-важна. Всички може да казва и да прави каквото си иска, но накрая няма да има резултат, ако действа за да отговори на нечии други очаквания. Важно е какви са вашите вътрешни и лични очаквания.
Ако сте прочели това и мислите, че имате проблем, има вероятност да го направите. Моля, не позволявайте на вашия страх и вашето отричане да попречат на възстановяването ви. Никой не се е родил като алкохолик, нито е бил такъв през целия си живот. Много често казват за човек, който пие, че той "цял живот" пие. Това не е така. Спомнете си кои сте били преди да започнете да злоупотребявате с алкохола и това ще ви помогне да постигнете онова, което сте си поставили за цел.
Ако се чувствате слаби и неуверени в началото, ако мислете, че има вероятност да не се справите - поръчайте капките Алкофитал. За мен те се оказаха отличен спусък на моето успешно (засега) отказване на алкохола. Помогнаха ми с това, че предизвикват непоносимост към алкохола и по този начин се намалява, намалява дозата, която човек е свикнал да пие, докато не се откаже алкохола напълно. Аз постигнах това с няколко опаковки Алкофитал, в рамките на около 2-3 месеца. Оттам насетне се справях сам.
От там насетне, та чак досега, преживях мир, който никога през живота си не бях познавал или ако го бях изпитвал преди, не го помнех.
М. Петков