Стресът щеше да провали живота ми

Стресът едва не провали живота ми, едва не предизвика катастрофа, ама не на пътя, а емоционална

Заради многото работа бях заприличала на зомби, на ходещ мъртвец. Постоянно имаше нещо за правене. Непрекъснато трябваше да съм в услуга на някой, да мисля за неща, които не ме касаят пряко.

Така започнах да не се наспивам добре, а през деня товара, който трябваше да нося, се усещаше още по-тежък. И се започна - работа, работа, работа, домакински и други задължения, гледане на родители, на болен брат. Не че съм стояла до леглото му, ама това лекари, прегледи, пък в коя болница, коя лаборатория... Организацията също изисква немалко усилия, нерви и време. Без значение какво ще се организира... То и работата ми е такава, все търся нещо, все "хващам" клиенти...

И в едно с всичкия този стрес ми се наложи да се справям и с депресия. В един момент просто спрях. Не можех да работя нормално. Постоянно ми се спеше, не ми се излизаше от вкъщи, а аз все пак нямам и 30 години още, с динамична работа съм и още по-динамичен социален живот. Тотална промяна, ви казвам.

Взех си отпуск, реших че съм преуморена. По-голямата част от нея прекарах в леглото. Усетих, че нещо не е наред. И понеже не съм с предубеждение към психиатрите, отидох да си направя консултация. Естествено, казаха ми това, което подозирах - преумора, депресия, ето тук едни антидепресанти... И ако нямах нищо против психиатрите, то имах против хапчетата, които изписват. Виждала съм какво причиняват на няколко мои познати.

Реших да сменя тактиката. Имах нужда от промяна и да се справя с депресията

Затова започнах да ходя на психолог. С нея, с психоложката говорихме, говорихме, и с всяко посещение чувствах как малко по малко пада товара от мен.

Тя ми предложи да подсилим посещенията при нея с билки, с някаква хранителна добавка. Не ми предложи конкретен препарат, а ми ме изпрати при фармацевт. Фармацевтката ми беше подбрала няколко, представи ми ги набързо, попита за алергии и ми каза да си избера. Аз си избрах капките Стресовитал. И да ви кажа честно, не съжалявам за избора.

Продължих да взимам капките Стресовитал и след като спрях консултациите с психоложката. Всъщност, от онова време са изминали почти три години. Време, през което аз взимах капките Стресовитал, не постоянно, ами така, за по три месеца в годината. Правех си по един тримесечен курс, понякога съм ги взимала и при по-натоварени периоди.

И за всичкото това време не позволих на стреса нито веднъж да ме превземе.

Татяна Гергова на 29 години от София