В началото на връзката човек може да я възприеме като ласкателство - щом иска да съм само негова, значи умира от любов по мен
С течение на времето обаче ревността е способна да превърне една връзка в достоен сюжет за филм на ужасите. На древнославянски език думата ревност първоначално е означавала отговорно, сурово, педантично отношение към нещо. Именно такова отношение е трябвало да има сериозният мъж към своето семейство и към съпругата си. Обичаш или не, трябва да държиш на семейството си. С течение на времето думата е придобивала по-различни нюанси, а днес основното й значение е на сляпа и страстна недоверчивост, мъчително съмнение в нечия любов и вярност.
Ревността е една от най-силните човешки емоции, която парадоксално стои между любовта и омразата. В основата й е чувството за собственост - „не пипай (или дори не гледай), това е мое!", както и комплексът за непълноценност - „партньорът ми си е намерил някой по-добър от мен". Ревнивецът е способен да отдели цялото си време, за да следи набелязания „неверник", като се фиксира само върху това, което потвърждава неговите съмнения. Разкъсван от тях, той не спи по цели нощи, страда от неврози, съсипва здравето си, разваля връзката си. И всичко е на основата на собствените му фантазии, които често нямат нищо общо с реалността.
Според психолозите по-склонни към ревност по правило са подозрителните, неуверени и комплексирани хора, както и тези, които имат връзка не по любов, а по други житейски съображения. Ревността е нормален начин на мислене и за хора, които в детството си са наблюдавали подобно поведение в собственото си семейство.
Понякога ревността идва като гръм от ясно небе. В обичайната си комфортна обстановка човек може да живее напълно спокойно, докато не се случи нещо необичайно и стресово. То може дори да не касае връзката с партньора му - болест, уволнение, смърт на роднина и т.н. Стресът е в състояние да доведе до състояния като депресия, алкохолизъм, наркомания, а също и събуждане на ревност.
