Очевидно е по-добре да си нужен и любим, отколкото самотен и без приятели
Самотата понякога бавно ни убива
Единици избират доброволно самотата. Но доскоро никой не се решаваше да нарече това състояние на душата болест. Напразно, тъй като най-новите разработки в областта на психофизиологията убедително доказват, че самотата е сериозно заболяване.
За начало нека си изясним термините. Преди всичко трябва да е ясно, че самотата не означава уединение. Можеш да се намираш много далеч от близки и приятели, но при това да не усещаш угнетяваща самота. И обратното, насред шумен бал, в тълпа роднини, деца и колеги човек може да изпитва непоносими екзистенциални мъки. Причината е, че чувството за самота се предизвиква не от физическата липса на обкръжение, а от вътрешната празнота, вакуума, породен от сложния комплекс от дълбоки личностни проблеми.
Когато някой се разболее от самота, кръгът му на общуване стремително се свива. Едва ли тълпите приятели ще запазят интереса си към човека, чийто тефтер с телефони е покрит с дебел слой прах, телефонът му е изключен, а акаунтите му в
социалните мрежи не се обновяват с години.
Когато някой изпитва самота той дори не иска да сподели. Самотата не е чувство, което остава скрито или непризнато. Самотният човек отлично разбира, че е изолиран, и че тази изолация е съвсем доброволна. И въпреки това не намира сили да се освободи от самотата.
Харесваме ли самотата? Понякога да. А дали ни е необходима? Има моменти, в които самотата е единственото състояние, което може да ни помогне да се справим с друг много по-важен и сериозен проблем. И все пак - никой не трябва да прекарва времето си в самота. Защото самотата може да изглежда приятна и необходима в даден момент, но в повечето случай самотата е доста коварна.
http://youtu.be/rI8twBsmk6I
