Защо детето не споделя?

Детето не споделя вкъщи, а даваме ли му възможност?

Прибира се от училище, хвърля раницата на земята, затваря се в детската и си слага слушалки на ушите. Обикновено поздравява. Нещо не е наред, видно е и без да сте родител. А ако сте, задачата се усложнява. Не само че трябва да помогнете за решаването на проблема, но трябва и да разберете какъв е.
Да обелите външната обвивка на мълчанието лист по лист и с кадифени ръкавици и прецизност на хирург да предразположите детето да говори. За това, което го смущава или наранява - днес, утре, вдругиден, всеки ден. Дори и да ви идва да сгънете и раницата, и цупльото с наушниците, и стаята му в едно. Някои родители не успяват да го скрият и хич не им се получава със споделянето. Други се стараят много и пак се удрят в стена. Защото бъркат с тактиката.
Не слушат
С двете уши едновременно. Едното им е винаги на работа, а другото е разтроено между телевизора, телефона и останалите от семейството вкъщи. Когато детето опипва почвата или е готово да говори, иска да разчита на внимание. Не споделено, не след малко, не след като си напише домашните, не с другия родител или пред всички на вечеря. Споделянето е крехък импулс, дълбоко личен, и се появява в неочаквани моменти. И не чука два пъти на заключена врата.