Има само един смисъл да се откаже алкохола, и това са децата

Казвам се Захари Борисов Петков, на 41 години съм, от София. Бях зависим от алкохола в продължение на едни фатални 13 години

Започнах да пия повече след смъртта на майка ми, която беше моята единствена опора в продължение на дълги години. После срещнах съпругата си и се превърнах в едно по-малко бреме за моята майчица. Тя наистина много ми помагаше. Всичко ми прощаваше. Много съжалявам, че не доживя да ме види трезвен, да се порадва на внуците си.

Малко късно се реших да имам семейство, деца. Синът ни се роди преди почти 2 години. Още е малък, и надявам се да расте здрав и щастлив.

Не знам откъде да започна. То аз и малко не помня как всъщност започнах да отказвам алкохола. Не ми се случи от раз. Но, мога да кажа защо се реших на тази важна стъпка.

Ако не бях спрял да пия, щях да си загубя семейството. Не, жена ми нямаше да ме напусне. Тя е видяла всичко най-лошо от пиянството ми, защото като се запознахме аз си пийвах редовно.

Онова, което щеше да ми отнеме най-близките хора е собствената ми безотговорност. Една вечер се прибирахме от гости. Там не бях пил много - по-малко от бира. Но, преди да отидем на гостито си бях "подложил" стабилно. Естествено, жена ми веднага се усети, но не ми каза нищо. Като се прибирахме, поисках аз да карам. Тя е много добър шофьор, освен това не пие изобщо никакъв алкохол. Не заради мен, просто си е такава.

Аз настоях да карам. Стана голям спор, кавга направо, защото тя знаеше, че съм пил

По-нататък няма смисъл да казвам какво се случи. По-важното е, че пострада единствено колата - само нашата кола. Жена ми се отърва с уплаха само, аз си чукнах главата в кормилото.

След този случай като че ли ми се размести нещо в мозъка и аз неистово започнах да правя каквото прочета, за да спра да пия. Така стигнах и до вашите капки Алкофитал. Те бяха едно от последните неща, които пробвах. И реших да остана на тях само, защото тяхното действие беше точно това, от което имах нужда. Бавно, постепенно, малко по малко започнах да пия все по-рядко и все по-нищожни дози. В момента не мога да кажа, че съм абсолютен въздържател. Ходим, излизаме, пия по една бира и толкова.

Давам си сметка, че ако не бях спрял да пия, нямаше да имам нищо от това, което имам в момента. Жена ми щеше да ме зареже и до там. Няма семейство, няма дете.

Днес не ме интересува нищо друго, освен детето и жена ми. За тях живея, за тях правя всичко. И нито ми е трудно, нито ми идва в повече. Усещам себе си променен, но към по-добро.

Надявам се моят история да помогне на някой да вземе живота си в ръце и да спре да пие. Нищо не дава алкохола, заблуда е. Той само взема.