Никой не вярваше, че имам депресия, защото изглеждах щастлив!

Преди около две години бях официално диагностициран с общо тревожно разстройство, обсесивно-компулсивно разстройство и депресия. Онова, което знам е, че се боря с тези състояния от времето, когато бях по-млад. Сега съм на 41 години. Казвам се Стоян и знам какво е да виждаш дъното, а приятелите ти и близките да мислят, че летиш в небето.

Безпокойството ме удряше най-силно сутрин. Има много кратък период от време между съня и будността, през което умът ми е спокоен. Това е любимото ми време на деня. За съжаление това усещане е мимолетно. След няколко секунди, след като се събудя, мислите и желанието да продължа да се движа и оцеляването се вкопчват в цялото ми същество. Предполагам, че може да се каже, че съм донякъде свикнал с това постоянно чувство, че съм в борба или в режим на полет. Има много начини да се опитате и да лекувате безпокойството, но открих, че извършването на прости задачи, като например миене на зъби, вземане на душ или прекарване на време в прости упражнения помага да се успокоя. Открих също, че йогата, билките и бета блокерите са спасители на живота. Сега не мога да си представя живота без тях.

Обсесивно-компулсивно разстройство е друго състояние, което винаги съм имал, но отново е само моето чувство за нормалност. Като дете бягах по стълбите в къщата си със светкавична скорост и изпитвах истински страх, че някой ме преследва и иска да ме нарани. Бих си дал десет секунди, за да изляза от банята в спалнята си, или бих бил убит. ей такива детски радости помня аз, от моето детство...

Признах пред себе си, че съм се борил с депресия за първи път, когато бях на 19 години. Не можех искрено да кажа дали има нещо, което да е довело до това. Спомням си само, че този тъмен, понякога емоционален облак бе завладял ума и тялото ми. Беше си направил бивак и не си тръгваше.

Но ми отне още четири години, за да се добера до лекаря и да го кажа на глас. За мен това беше момент на пробив. Не му отне много време да ми постави диагноза. Реакциите на повечето ми приятели, както и на близките ми беше: „Но ти изглеждаш толкова щастлив?"

Мога да продължа да дълбая, но какъв е смисъла... Това са просто спомени, впечатления. Минали неща. По-важното е, че сега нещата не стоят по този начин.

Не знам дали депресията си е отишла завинаги, но напоследък не я усещам. Не знам и дали това се дължи на капките Стресовитал, или и на други фактори. Но някак свързвам подобрението в начина, по който се чувствам, именно с времето, когато започнах да ги употребявам.

Стоян Г. от Пловдив