Сами ковем собственото си щастие или нещастие

Дали живеем в щастие или нещастие, можем да кажем само когато моментът отмине. Когато сме в центъра на онова, което ни се случва, знаем само че нещо се случва

Успяваме да дадем оценка на случилото се след време. И тогава си казваме: един кога си бях щастлив, а еди кога си - нещастен.

За да говоря за моите моменти на щастие, трябва да мина през онези, през които не съм била кой знае колко щастлива. Това беше периода, през който страдах от депресия. А депресията ми се появи след един ужасно дълъг период, през който с чиста съвест мога да кажа, че бях щастлива. Това беше по времето, през което моят съпруг беше жив.

Отиде си внезапно, така както и се появи в моя живот. За съжаление нямаме деца. Той има голяма дъщеря, а и разликата в годините между нас не беше малка - цели 12. Днес това нищо не е. Хората живеят във всякакви комбинации помежду си. Но, понеже съм възпитана в по-консервативно семейство, тази разлика и до днес малко ми нагарча... Съвсем леко, колкото да има за какво да му се ядосам, защото във всичко останало той беше перфектен.

Времето, през което бях депресирана, беше период на осъзнаване за мен

Именно тогава си дадох сметка, че не бива да допускам живота да преминава през мен. Много трудно ми беше да се справя, но намерих сили да се събера и да продължа. Нямаше как да продължавам по този начин. Осъзнах, че бездействието ми не само че променя разни неща, но ги променя и по начин, който не е добър нито за мен, нито за околните.

Затова успях по някакъв начин да се справя. Може би щях да си спестя повече време, ако бях взела някакви мерки - да ходя на психотерапия или да взимам някакъв билков препарат, като капките СТРЕСОВИТАЛ. Но, явно така е трябвало да се случи...

П.М. от Бургас