Терминът„ноцебо" (от латинското nocebo „ще навредя") се появява за първи път през 1961 г. и се използва за обозначаване на негативната реакция на организма на лекарство, което няма медицински свойства, за разлика от ефекта плацебо (положителна реакция)
Анатомия на страха
В случая, когато пациентът имал информация за негативното действие на препарата, употребата му ставала за него неефективна или пагубна независимо от реалните свойства на прилаганото средство.
Феноменът на ефекта
ноцебо остава загадка поради това, че изучаването му в експериментални условия може да нанесе вреда на човека. Но събраните данни са предостатъчно. Така например по време на клинично изследване, проведено в болницата „Кралица Елизабет" в Бирмингам, 400 от участниците били предупредени за възможно опадане на косата след курс по химиотерапия.
При повече от 150 от пациентите, получили „празно хапче" вместо химиопрепарат, косите наистина опадали. И то въпреки че бил установен позитивен резултат от „лечението"!
И наистина, колкото по силна е вярата на човека, на толкова no силно въздействие е подложен организмът му. Дори и когато става дума за нематериални неща. Понякога вярата действително води до смърт. Пример за „суеверна смърт" е случаят, описан от американския биолог и физиолог Уолтър Брадфорд в книгата му „Вуду смърт" (1942 г.).
Брадфорд изучавал смъртните случаи сред жители на новозеландското племе маори, причинени според собствените им твърдения от вуду магия. Той наблюдавал как девойка, която изяла плод и узнала, че той е бил прокълнат от вожда на племето, изпаднала в ужас и починала на следващия ден от разрив на сърцето. Страхът причинил секретирането на огромна доза адреналин, с която не било способно да се справи дори младото и абсолютно здраво сърце на девойката.
Тези случаи доказват, че не бива да въплъщаваме кошмарите в реалност, като си приписваме несъществуващи болести и други нещастия.
