Ако човекът оценява като успех своите лични, незабелязани за другите постижения?

Ако няма нужда да лети в небесата и да се рее, а иска да гледа звездите, стъпил здраво на земята? Индивидуалните представи за успеха старателно се игнорират, заменени с усреднен набор от критерии, който незнайно защо става задължителен за всички без изключение.
Често успешността се признава при наличието предимно на външни, материални атрибути.
„Да изглеждаш" днес е по-важно, отколкото „да бъдеш". От тук и неудържимият растеж на потреблението във всички социални слоеве, който обикновено не съответства на реалните доходи. Първия автомобил, при това не най-евтиния, младият човек си купува, едва започнал работа. При това няма особена нужда от него: няма семейство, деца, общественият транспорт му е удобен, но нали трябва да поддържа имидж. Да пътуваш с метрото? Значи
не си постигнал успех, ти си пълен неудачник. Купи си кола, иначе не си мъж. Откъде да вземеш пари? От банката, разбира се. Ще се наложи да плащаш десет години, но това не е толкова важно. Важното е „да съответстваш". Момичетата обичат успелите, а успелите не пътуват с метрото. И кръгът се затваря.
Образът на „ефективния" човек като единствено правилен се натрапва на всички без изключение. Макар че е очевидно, че хората просто не могат да са еднакви. Различни природни данни, способности, образование, материално ниво на семейството и т.н. - колкото и да се убеждаваме, но по рождение не сме равни. Твърдението „трябва да се работи и всичко ще се получи" е измамно. Тук става подмяна на понятията и манипулация на съзнанието, чиято единствена цел е евтино да се получи огромна армия от роби, която да бъхти заради ефимерното „светло утре". Което, между другото, може никога да не настъпи. Затова пък унилото „днес" се излива в един безкраен работен ден, разреден с редки посещения до мола за нови парцалки и дрънкулки. В крайна сметка настъпва безпощадна унификация. Всички са подстригани до голо или „на паница" и няма място в системата за лекомислените „алаброси" и „конски опашки". Индивидуалността е спирачка по пътя към ефективността!