Опасната мода да подслаждаме стреса със сладко

Все по-голямо разпространение придобива поредният повей на модата стресът да се „подслажда" с храна

С всеки изминал ден все повече жени се спасяват от житейските трудности и неудачи с нещо вкусничко.

Разбира се, никой не отрича наличието на положителен момент в този спорен навик, но всичко трябва да е с мярка.

За и против

Не е лесно да се справи човек с нервното разстройство. Оценявайки въпроса с „подслаждането" на стреса от тази гледна точка, може да се каже, че в него няма нищо лошо. Напротив, колко по-опасно може да се окаже парче торта от продължителната депресия? Сред положителните моменти трябва да се отбележи и повишаването на работоспособността на мозъка за сметка на съдържащата се в десертите глюкоза. Не е изключена стимулация на доброто настроение и от т.нар. хормони на щастието - ендорфините.

Добро настроение или здраве?

Съществува и друг аспект на проблема. Първо, нито една жена не оспорва причината за затлъстяване в такива приятни моменти като пица за вкъщи или вечерно посещение на сладкарница. Отчаяната борба с наднорменото тегло и други несъвършенства на фигурата за мнозина стават по-значйми от неуспехите, които те така старателно „подслаждат".

Влошаването на здравето може да се окаже сред последствията от тази мода. Сладкишите обикновено съдържат много мазнини и холестерин. Предозирането им в организма води до сериозни проблеми - сърдечносъдови заболявалия, затлъстяване, варикозно разширение на вените и множество „приятели" на прекале-ната употреба на вку-снотии. Нещо повече, този навик се оказва по-настойчив и от пушенето, което означава дълъг и сложен път към избавянето от него...

Лош навик

Психолозите поставят желанието постоянно да се употребява храна, наред с проблемите на половото влечение. Привикването настъпва практически мигновено. След като веднъж получи утешение и подобрение на настроението от десертите, следващия път дамата не може да си откаже удоволствието да се спаси от стреса по този приятен начин. В края ма краищата, животът й се превръща в безкрайно търсене на проблеми, които трябва да се „подслаждат"...