Думата "перфекционизъм" произлиза от латинското «perfectio» (доброта) и в съвременната психология се използва за да се назове прекомерното желание за съвършенство в човешките действия, постъпки и поведение
Перфекционистите (т.е. хората, които имат особен перфекционизъм) често страдат от прекомерен стрес. Защо се случва това? Факт е, че всяко разбиране и осъзнаване на разминаването между очакванията и реалността причинява стрес. И колкото по-голяма е разликата между очакванията и действителната, толкова по-голям е стреса. И много перфекционисти страдат именно от тези несъответствия.
Перфекционистите са склонни да поставят много високи изисквания към себе си и другите, прекомерно са разстроени, когато не постигат целите си, обвиняват себе си за провала, дори и ако те не биха могли да повлияят на резултата. Често перфекционистите си поставят почти недостижима цел. Никога не са доволни от резултатите от тяхната работа и отлагат важните неща за неопределено време, в очакване на най-идеалните условия за тяхното изпълнение.
Стресът не помага на перфекционистите да постигнат съвършенство, даже напротив - пречи на прогреса. Емоциите, които произтичат от стреса, в една или друга степен блокират мисленето. Възможно ли е да се постигне успех във всяка сфера на дейност, ако умът не е в състояние да изпълни изцяло на работата си?
В действителност,
перфекционизмът е определен стил на мислене, един вид "умствен навик". От стресиращите мисли перфекционистът често започва да изпада в тъжни, демотивиращи състояния, а нещата и животът му въобще тръгват по една не особено приятна спирала. Перфекционизмът е свързан с нерационалното убеждение, че има някаква универсалност, която трябва да бъде преследвана винаги - без значение какво се случва във външния свят.
За да се отървете от перфекционизма трябва да промените вярванията, на които той се основава. Когнитивната терапия предлага широка гама от методи за решаване на такива проблеми. Един прост, но много ефективен метод – заменете "Трябва!" с "Бих искал". Тази промяна в мисленето води до положителни промени в емоционалното състояние на първо място, а после и в живота като цяло.
