д-р Иванов: В България има 350 000 алкохолици и броят им расте лавинообразно!

В няколко поредни публикации д-р Александър Иванов ще отговори на важни въпроси, които касаят появата, симптоматиката и лечението на алкохолизма.

Нашето общество отдавна е формирало своето отношение към проблема с патологичната зависимост - на алкохол, никотин, лекарства, наркотици (в тесния смисъл на думата, алкохола и никотина също са наркотици, а хората, които зависят от тях, са наркомани). Всички, изглежда, сме уморени от обсъждането на тази тема. Затова и повечето хора възприемат проблема с пристрастяването като нещо съвсем очевидно, срамно и в по-голямата си част непоправимо.

Пушенето, пиенето и приемането на наркотици е лошо. Възстановяването от зависимостите е трудно. В България подрастващите започват да пушат, да употребяват алкохол и да злоупотребяват с определени лекарства и други забранени субстанции много по-рано от своите връстници в Европа. На едно от челните места сме, в това отношение. В България липсва и статистика за това колко точно са силнозависимите от алкохола хора. Няма установена програма, с чиято помощ да с направи нещо за тях. Нацията е унизена, защото алкохолизма в България все още се възприема като нещо срамно. Всички тези истини, донякъде, стесняват хоризонтите ни и ни пречат да третираме зависимостта като всяка друга болест, която може да бъде лекувана успешно.

Затова искаме да споделим с вас интересния разговор, който ще разкрие нова перспектива при овладяването на зависимостта към алкохола.

Д-р Иванов, да започнем с един прост въпрос - има ли много хора у нас, които страдат от болезнена зависимост от алкохола?

Статистика на теория има, но на практика никой не може да каже какъв е точния брой на алкохолиците в България. Проведено наскоро изследване показва, че България е на шесто място в света и на пето в Европа по изпит алкохол на глава от населението - 12,3 л. на година. Българите пият и много твърд алкохол - 5,34 л. Това ни подрежда на второ място в Европа.Тревожно е, че всеки трети на пътя шофира след употреба на алкохол. Към днешна ддата няма точни данни за това колко са алкохолно зависимите в България. Ако според статистиката зависимите у нас са 40% от активното население, спокойно можем да прибавим още 20%-30%, тъй като не всеки зависим търси медицинска помощ, за да бъде регистриран като такъв. Колкото и плашещо да звучи, броят на зависимите от алкохола хора в България расте лавинообразно. Подобно сравнение не е пресилено. Само допреди пет години, пак според статистиката, 350 000 българи са били алкохолно зависими.

Как бихте нарекли човек, който се напива редовно поне веднъж в седмицата?

Зависим. Такъв човек е зависим от алкохола, колкото и нормално и естествено да е за някои да си пийнеш малко повече в края на седмицата. Човек, който редовно пие алкохол на такива интервали, е зависим. Остава само да се определи етапа. На първия етап се увеличава количеството на използвания алкохол.

На втория етап започва да се губи количествен контрол. Пациентът планира доза и пие повече. Странното, и често лошо поведение започва и в нетрезво състояние. Обикновено осъзнаването за пристрастяването идва на този етап: на сутринта след като е препил човекът си казва: „Аз се държах толкова ужасно, защото пих много. Следващия път ще пия по-малко...". А да се пие по-малко, вече не е възможно. След това има загуба на качествен контрол. Човекът планира среща с приятели или близки - и не я осъществява, защото е бил пиян или е имал махмурлук по това време. И така се почва - закъснение или неявяване на среща, отсъствие от работа, семейни скандали, проваляне на живота, самота, смърт...

ПОРЪЧАЙТЕ АЛКОФИТАЛ СЕГА

И какво се случва на третия етап?

Ако на втория етап има светли интервали, когато човек излиза от склонността и не пие, то на третия етап такива интервали няма. Това е като закоравял пушач - пример за третия етап на пристрастяване. Човек пуши, пуши, пуши - всеки ден, веднъж на час. Без почивка.

Наистина ли е толкова лесно човек да стане алкохолик?

За да се случи това е нужна комбинация от три елемента. Първо, към използваното вещество или течност трябва да се развива зависимост. Вторият елемент е достъпността. На практика няма проблем непълнолетен да си закупи бутилка водка, няколко галона бира или какъвто и да е друг вид алкохол, въпреки че закона казва друго. Тук играе роля факта доколко е достъпно средството, към което даден човек ще придобие зависимост.

А третият елемент е социалната програма. Налице са цял комплекс от вярвания, че алкохолът може по някакъв начин да помогне. Че е необходим - да направи празника по-весел или трудностите на живота по поносими.

От ваша гледна точка, какъв е основният принцип на борбата срещу алкохолизма?

Преди всичко, алкохолизъм е проблем, който не бива да се премълчава. Както от страна на близките, така и от самия зависим към алкохола чове. На второ място, вече има немалко средства, с помощта на които може да се постигне дълготрайна ремисия или отказване на алкохола. Капките Алкофитал са отлично средство, което може да се прилага и без знанието на алкохолика. И не на последно място - превенция. Тежките заболявания най-лесно се лекуват чрез ограничаване на проявите им.

Какво означава превенция?

Превенцията е набор от мерки, които предотвратяват появата на зависимостта към алкохола. Ако трябва подробно да обясня всичко, ще се получи много дълъг разговор, но да речем, че корените на зависимостта към алкохола са биологични, социални, психологически и духовни. И по принцип, употребата на психоактивни вещества, каквото е алкохола, с развитието на зависимост в повечето случаи се счита за срив на адаптацията, т.е. човек не може да се адаптира към променящите се условия на околната среда, социалната среда, някои жизнени проблеми и т.н. Той влиза в своя илюзорен свят, използвайки психоактивни вещества, т.е. решаване на проблемите с помощта на алкохола. Страшното, в този случай е, че проблемите не само остават нерешени, но заради честото и неразумно прекаляване с алкохола те стават и много повече.