Това е въпрос, на който можем да получим точно толкова отговора, колкото и хора има по света
Аз знам, че щастието не е нещо, което може да се види, да се пипне, да се купи или открадне. Щастието може да се изживее и да се почувства. Щастието е като любовта, но не всяка любов е щастие.
Щастието и любовта рядко са свързани. През повечето време едното липсва...
Можем да изпитваме любов и когато сме сами. Не можем да бъдем щастливи, без някой да е допринесъл за това. И ако за любовта понякога не е задължително да сме двама и да сме заедно, то за щастието е задължително.
Странно нещо е живота... Поради някаква сбъркана, непонятна логика изпитваме най-силно любов и щастие тогава, когато най-лесно можем да ги загубим. Щастието е мимолетна емоция, докато любовта понякога трае толкова много, че няма да сбъркаме ако кажем, че трае вечно. И кое е по ценно? Няма отговор на този въпрос... Или може би най-добре би било да сме щастливи и обичани в един и същ момент, който да продължи достатъчно дълго, че да можем да му се насладим и да го усетим. защото понякога става така, че докато разберем, че сме обичани и щастливи, оставаме сами и нещастни...
Сложно нещо е щастието... Поне за мен е нещо, което изпитвам в моментите, за които не казвам "Щастлива съм", а "Бях щастлива..."
И щастието, както и любовта, така и здравето са нещо, което ценим и за което скърбим едва, когато ги загубим!
Мари
