Навярно всеки е имал моменти, когато усещането за изплъзващата се изпод краката му почва е ставало напълно реално
Сякаш светът отива по дяволите, помитайки по пътя си изграденото с толкова усилия лично пространство.
Всички ние се крепим в света благодарение на стотици невидими нишки: това са отношенията с близките ни, работата, хобито, правилата и моралът, парите и вярата и т.н. И дори и една нишка да се скъса, крехкото равновесие се нарушава и се завъртат емоционалните „въртележки". А понякога се случва нишките да се скъсат едновременно и тогава човекът стига до дъното, откъдето не всички успяват да изплуват.
Лесно е да изгубиш опорната си точка, но да я откриеш отново, е сериозна задача, изискваща усилена вътрешна работа. Преди всичко трябва да се осъзнае един прост факт: опората на външния свят (обстоятелствата, хората, финансите и т.н.) винаги е нестабилна. Ако се лишим от привичното си обкръжение, от начина на живот, ако се разочароваме от правилата, които са ни се стрували неизменни, попадаме в капан и най-често е невъзможно да върнем изгубеното. А все някак трябва да се живее. В тази ситуация съществува един-единствен изход - да открием опорна точка у самите себе си. Както отбелязва знаменитият психолог и философ
Ерих Фром: „Бъди светилник за самия себе си, бъди опора на самия себе си, придържай се към собствената истина като единствена светлина“.
Въодушевяващо, нали. Но все пак възниква законният въпрос: как да открием прословутата опорна точка? И въобще - какво представлява тя?
В психологически смисъл вътрешна опорна точка може да се нарече състоянието, когато със собствени сили, без чужда помощ, можем да въздействаме на ситуацията и да получим нужните резултати. Всъщност само хората, които умеят да го правят, могат да се смятат за истински зрели.
Съдете сами: за незрелите светът винаги изглежда враждебен и непредсказуем. Такъв човек през цялото време е разтревожен, буквално с всяка клетка усеща постоянно напрежение. А когато на организма не му е ясно за какво да се подготви, той се оказва в състояние на хронична мобилизация. Поради това се нарушават сънят, апетитът, влошава се работата на сърдечносъдовата система, пада имунитетът. Прословутите инфаркти на четиридесетгодишните се дължат предимно на постоянното пренапрежение, предизвикано от неувереност, тревога, объркване. Изводът е един: трябва да търсим ресурси у себе си и да се научим да действаме, използвайки ги пълноценно.
