Детето не споделя, не защото не иска, а защото често няма на кой
Прекъсват, вземат думата от детето
Не е лесно да се отговори с
нужното търпение, когато разказът започва седмица назад във времето и му трябва също толкова, за да се върне в настоящето. Аетската логика има свое виждане за важност, своя хронология и аргументи. Изслушайте ги и не довършвайте изреченията на детето, за да е по-бързо или по-лесно. Няма нужда да подсказвате на всяка фраза, защото и идея нямате как всъщност тя завършва в главата на детето.
Притискат с критики и строгост
Ей така, профилактично или за дисциплина. Никой не спори, че дисциплината е крайно важна за детето, в повечето случаи родителските лекции са си съвсем на място. Не прекалявайте обаче. Никой не споделя, ако знае, че винаги е в грешка, и каквото и да каже, е виновен, неразбран, наказан.
Не играят заедно, не излизат заедно, не сядат да се хранят заедно. Дори не мързелуват заедно. Уви, споделянето изисква известна доза заедност в отношенията, за да може да се случи. Не протестирайте, създайте му нужните условия. В противен случай стената е изцяло на ваше разположение.
Не подават ръка за разговор
Трудна работа е тази с изграждането на доверие между родител и дете. Прилича на това между приятели, но несъвсем. Играчите в него не са равни, но пък са отбор. И си помагат с малки крачки да вървят напред, пише "За жената". Нормално е по-опитният да налага темпо в играта и първи да започне да споделя. Аецата се учат от родителите си за всичко. Споделянето не прави изключение.
